Учителят Говори – (20) Тяло на Любовта

Съв­ре­мен­ни­те хо­ра виж­дат и съз­на­ват са­мо фи­зи­чес­ко­то си тя­ло. Те изу­ча­ват не­го­ви­ят ана­то­ми­чен стро­еж, фи­зи­о­ло­гич­ни­те му фун­к­ции и по­ра­зе­ни от слож­но­то му и ра­зум­но ус­т­ройс­т­во, за­поч­ват да мис­лят, че как­то ор­га­ни­чес­ки­ят, та­ка и ду­шев­ни­ят жи­вот на чо­ве­ка не са ни­що дру­го ос­вен про­я­ва на тя­ло­то. Из­чез­не ли то, из­чез­ва и чо­ве­кът ка­то от­дел­но съ­щес­т­во.

Че фи­зи­чес­ко­то тя­ло на чо­ве­ка се раз­ру­ша­ва след смърт­та, то­ва е та­ка. Но то­ва, ко­е­то се ру­ши и из­чез­ва, не мо­же да бъ­де ис­тин­с­ко жи­ли­ще на чо­ве­ка, на не­го­ва­та ду­ша, на не­го­вия дух. Не са ис­тин­с­ки жи­ли­ща на чо­ве­ка и оне­зи по-тън­ки те­ла – етер­но, ас­т­рал­но, мен­тал­но, за ко­и­то го­во­ри окул­т­на­та на­у­ка. Пос­лед­на­та, как­то е из­вес­т­но, твър­ди, че чо­век има се­дем те­ла. Раз­ни­те им наз­ва­ния и кла­си­фи­ка­ции ще на­ме­ри­те в окул­т­на­та ли­те­ра­ту­ра.

Те­зи те­ла, чрез ко­и­то фун­к­ци­о­ни­ра съ­вър­ше­ни­ят чо­век, дейс­т­ви­тел­но съ­щес­т­ву­ват. Но не всич­ки се­дем мо­гат да се на­ре­кат в ис­тин­с­ки сми­съл на ду­ма­та те­ла. Всъщ­ност, са­мо три от тях са те­ла, а дру­ги­те че­ти­ри са об­вив­ки.

Аз да­вам един нов пре­вод на те­зи три съ­щес­т­ве­ни те­ла и ги на­ри­чам тя­ло на Лю­бов­та, тя­ло на мъд­рост­та и тя­ло на ис­ти­на­та. Тя­ло­то на Лю­бов­та – ис­тин­с­ко­то тя­ло на чо­ве­ка, ко­е­то ни­ко­га не уми­ра, се­га се гра­ди. Сло­же­ни са са­мо не­го­ви­те ос­но­ви. Що се от­на­ся до дру­ги­те две без­с­мър­т­ни те­ла – тя­ло­то на мъд­рост­та и тя­ло­то на ис­ти­на­та, те съ­щес­т­ву­ват още са­мо ка­то за­ро­ди­ши. За тях­но­то раз­ви­тие ще дой­дат спе­ци­а­л­ни епо­хи.

Це­ли­ят жи­вот на чо­ве­ка – във фи­зи­чес­кия, ас­т­рал­ния, мен­тал­ния и при­чин­ния свят – има са­мо ед­на цел: да при­гот­ви ма­те­ри­а­ла за из­г­раж­да­не тя­ло­то на Лю­бов­та.
Лю­бов­та е про­е­к­ти­ра­на в те­зи че­ти­ри свя­та, в че­ти­ри­те об­вив­ки на чо­ве­ка. Те­зи че­ти­ри об­вив­ки са ла­бо­ра­то­ри­и­те, в ко­и­то се из­ра­бот­ват ма­те­ри­а­ли­те, нуж­ни за из­г­раж­да­не тя­ло­то на Лю­бов­та. Те са са­мо из­вес­т­ни въз­мож­нос­ти на Лю­бов­та, чрез ко­и­то тя се про­я­вя­ва. В тях ста­ват неп­ре­къс­на­ти про­ме­ни – са­ми­те те се явя­ват и из­чез­ват по из­вес­т­ни пе­ри­о­дич­ни за­ко­ни. Те­зи об­вив­ки са про­мен­ли­ви, но има не­що от тях, ко­е­то не из­чез­ва и ко­е­то ос­та­ва ка­то пос­то­ян­ни за­ро­ди­ши – фи­зи­чес­ки, ас­т­рал­ни и мен­тал­ни.

При­чин­но­то тя­ло е не­що ка­то ат­мос­фе­ра на те­зи за­ро­ди­ши. То е свър­за­но с един свят, кой­то съ­дър­жа въз­мож­нос­ти­те на фи­зи­чес­кия, ас­т­рал­ния и мен­та­лен све­то­ве. И пре­ди да вле­зе чо­век в све­та на Лю­бов­та, той тряб­ва да ми­не през при­чин­ния свят, къ­де­то нас­тъп­ва пъл­но при­ми­ря­ва­не на про­ти­во­ре­чи­я­та. При­чин­ни­ят свят е свят на при­ми­ре­ние.

А све­тът на Лю­бов­та сам по се­бе си е он­зи пос­то­я­нен свят, къ­де­то всич­ко се осъ­щес­т­вя­ва. Той е ве­ли­ки­ят свят, къ­де­то жи­во­тът ис­тин­с­ки се осъ­щес­т­вя­ва. Ето за­що ед­ва в све­та на Лю­бов­та се ре­а­ли­зи­рат всич­ки же­ла­ния на чо­ве­ка, ко­и­то се явя­ват във фи­зи­чес­кия, ас­т­ра­лен и ум­с­т­вен све­то­ве. Но те са осъ­щес­т­ви­ми са­мо при ед­но на­пъл­но раз­ви­то тя­ло на Лю­бов­та.

И ко­га­то аз го­во­ря за Лю­бов­та в чо­ве­ка, под­раз­би­рам из­г­раж­да­не­то на то­ва тя­ло. То­га­ва ед­ва чо­век ще въз­к­ръс­не и ще за­жи­вее веч­ния жи­вот. То­га­ва той ще бъ­де сво­бо­ден от всич­ки ог­ра­ни­че­ния и нес­го­ди на вре­мен­ния жи­вот. Той ня­ма да бъ­де под­ло­жен ве­че на те­зи рез­ки про­ме­ни, ко­и­то са свър­за­ни с пе­ри­о­дич­но­то раж­да­не и смърт. Той ня­ма пос­то­ян­но да се раж­да и уми­ра, а ще жи­вее във веч­ност­та. Той пак ще ид­ва меж­ду хо­ра­та, но не по при­ну­да­та на кар­мич­ния за­кон, а по сво­бо­да­та на Лю­бов­та. Ще ид­ва меж­ду тях ка­то син Бо­жи – да им по­ма­га.

Чо­век, кой­то има то­ва тя­ло, кой­то се е сдо­бил с въз­к­ре­се­ни­е­то, мо­же да бъ­де ви­дим и не­ви­дим. За не­го ця­ла­та зе­мя е от­во­ре­на и гра­ни­ци не съ­щес­т­ву­ват. Прег­ра­ди – фи­зи­чес­ки и ду­хов­ни – за не­го ня­ма. Ця­ла­та жи­ва При­ро­да го поз­на­ва и му се от­зо­ва­ва. Не­го го поз­на­ват и най-ло­ши­те хо­ра, и най-хищ­ни­те зве­ро­ве и му се по­ко­ря­ват. Чо­ве­кът, кой­то жи­вее в тя­ло­то на Лю­бов­та, неп­ри­я­те­ли не мо­же да има, за­що­то той но­си жи­вот, мир и осъ­щес­т­вя­ва­не на вся­ко сък­ро­ве­но же­ла­ние. Той но­си за­до­во­ля­ва­не на всич­ки нуж­ди у всич­ки съ­щес­т­ва.

Да имаш тя­ло­то на Лю­бов­та, ще ре­че да про­я­вя­ваш Лю­бов­та, да я жи­ве­еш.
А Лю­бов­та – то­ва е ве­чен жи­вот и веч­но под­м­ла­дя­ва­не, веч­но поз­на­ва­не на Бо­га, веч­но раз­ши­ре­ние на сво­бо­да­та.

Откъс от книгата: “Учителят Говори”.