fbpx

Радост и в ума, и в сърцето

Радост и в ума, и в сърцето

Същият закон е и при говоренето. Кажеш ли нещо някому и почувстваш радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно. Почувствуваш ли скръб, това, което си казал, не е вярно. Има неща верни и неверни. Ако нещо е вярно в ума, а невярно в сърцето, ти няма да почувстваш пълна радост. Защо? – На това, което си казал, му липсва нещо. Някой път пък в ума ти е тъжно, а в сърцето – радостно. На туй, което си казал, и в този случай, липсва нещо. Щом онова, което си казал е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувстваш радост и в ума, и в сърцето. Следователно, който няма радост и в ума, и в сърцето, той няма пълна връзка с Бога. Под връзка с Бога подразбирам, че връзката трябва да се прави постоянно, всеки ден, всяка минута, всеки час, извън времето и пространството. Целият ни живот трябва да бъде едно постоянно усилие да правим връзка с Бога, да бъдем в постоянно съприкосновение с Божествената Любов, с Божествената Мъдрост, с Божествената Истина, с Божествения Дух, с Божественото съзнание. Това са живи сили. В това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме.

 

Откъс от “Вътрешни и външни връзки” – беседа от Учителя, държана на 7 юли 1926 г.