fbpx

Къде е Бог?

Къде е Бог?

Царството Божие е вътре във вас.

(Лука 17:21)

Едно семейство имало двама синове. Братята били големи палавници. Постоянно правели бели и от тях можело да се очаква всичко най-лошо. Родителите им опитали какво ли не, за да ги вразумят – но напразно. Накрая, като не могли да измислят нищо повече, напълно отчаяни, те се обърнали към местния свещеник за помощ. „Може би, ако открият Бог, ще се вразумят”, казали те на отчето и той се съгласил да говори с момчетата, стига да не е с двамата наведнъж. Родителите завели първо по-малкия си син в църквата. Обещали му, че скоро ще се върнат да го вземат, и се прибрали у дома си. Момчето се настанило на един стол срещу дядо поп и известно време двамата се гледали мълчаливо. Най-накрая отецът благо попитал:

– Кажи, синко, знаеш ли къде е Бог?

Момчето не отговорило нищо. Просто си седяло на стола, сякаш въпросът не се отнасял до него.

Свещеникът придал по-строго изражение на лицето си и след малко отново попитал, вече с по-твърд тон:

– Момче, знаеш ли къде е Бог?

Този път хлапето се размърдало на стола, но отново не проронило нито дума. Мълчанието на малкия и отказът му да разговаря с него започнали да дразнят свещеника и третия път той процедил остро през зъби:

– Отговаряй – къде е Бог?

За негова изненада, вместо да отговори на въпроса му, момчето рязко скочило от стола на земята, плюло си на петите и избягало от църквата яко дим. Хлапакът тичал през целия път до вкъщи и щом стигнал, отворил вратата със замах и се провикнал:

– Брат миии… Загазихмееее… Бог е изчезнал и мислят, че ние сме виновни! 

Спомням си, че като млад богослов доста спорех. Опитвах се да убеждавам в съществуването на Бог тези, които пък се опитваха да убедят мен в несъществуването му. Често извисявах глас, когато ми задаваха въпроса „Къде е Бог?”. Сякаш с по-високия си тон можех да се оправдая, понеже аз също се чувствам обвинена за изчезването Му. Постепенно разбрах, че да споря няма смисъл. Защото, ако Бог обитава в сърцето ми, дори и на най-скришното място, всички ще Го видят.

Има един уникален съвременен руски светец – св. Лука Войно-Ясенецки (1877-1961). Удивителна личност – известен хирург, приел монашески сан. Преподавател по медицина и духовен отец, който ръководел с вещина както катедрата по хирургия в университета, така и епархиите, на които е провъзгласяван за архиепископ.

На снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец, с дълга посивяла коса. Този хем епископ, хем съветски професор е работил всеотдайно почти четиридесет години във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди за спасението на душата и заедно с това е чел лекции по гнойна хирургия.

Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите, помазвал с йод мястото, където трябвало да се реже, и хващал скалпела. Неговите операции винаги били сполучливи и казват: дори обречените се съживявали. А хората се чудели – науката ли му помага, или Бог, и то във времена, когато заради вярата преследвали и убивали?!

Разбира се, нямало как да му се размине – св. Лука бил заточван няколко пъти в Сибир. Когато започнала войната, той помолил, като специалист по гнойна хирургия, да бъде изпратен да помага на фронта, като заявил, че след края на войната ще се върне в лагера. Молбата му била удовлетворена. Говори се, че ранените войници настоявали да ги лекува единствено той, защото по неговите молитви и най-страшните рани заздравявали. Когато войната приключила, лекарят получил медал. Епископът бил върнат отново в Сибир… И ето че стигам до случката, заради която ви разказвам всичко това. Историята е автентична, съхранена в запазен разговор на епископа с агент на ЧК (КГБ) в Ташкент:

– И къде е Бог, Войно-Ясенецки? Да не би да сте го виждали?  – попитал известният като „Зловещия Петерс” агент.

Свети Лука отговорил просто:

– Действително – не съм виждал Бог. Но много пъти съм правил мозъчни операции и когато съм отварял мозъчната кора, никога не съм виждал ума. И съвестта също не съм виждал…

 

“Гатанки от небето”, Ивинела Самуилова
Сайтът на книгата: gatankiotnebeto.blogspot.bg
Сайт за поръчки на книгата: hermesbooks.com/gatanki-ot-nebeto.html

Статията е публикувана в партньорство с издателство “Хермес”.