Макар и д-р Щайнер да копнееше за човешка близост и човешко разбиране, той не се откриваше лесно, той никога не даваше пълни обяснения. Човек трябваше да го търси упорито, смело и всеотдайно.
Например, човек започваше да гледа по нов начин дори на “истината”. След като виждаше с каква прецизна точност отговаря д-р Щайнер, каква убедителност цари в неговите думи и тон, с каква доброта се обръща към обикновените хора, без никаква “дипломация” и “любезност”, след всичко това човек просто си изграждаше нови понятия за истината. Никакви комерчески съображения не можеха да му попречат и той изнасяше “голата истина”, въпреки неудобствата и евентуалните последици. Хора с авторитет и влияние, които можеха да му бъдат полезни в живота, напразно очакваха признаци на особено внимание от негова страна. Когато веднъж с учудване видях как д-р Щайнер остави да си замине един влиятелен и несъмнено нужен за делото гост, той се обърна към мен енергично и кратко: “Аз не искам да примамвам и ловя хора.”
Възхищението на жените е в състояние да поквари почти всеки оратор и тогава той лесно изпада във фалшив тон, еуфория и многословие. Ето защо отношението на Рудолф Щайнер към неговите почитатели беше достойно за удивление. Това отношение беше образец на чистота. Впрочем д-р Щайнер не се стремеше да руши възхищението на своите слушатели и привърженици. Той добре знаеше, че от него може да израсне нещо много по-голямо, нещо по-висше. Естествено, д-р Щайнер беше далеч от всякакви язвителни остроти. Излишно е да припомням, че в лекциите и разговорите си той не се поддаваше на никакви емоционални въздействия. Той предпочиташе да е заобиколен с привърженици, а не с фантазьори и мечтатели.
Фридрих Рителмайер – “Моята среща с Рудоф Щайнер“