По повод предстоящото начало на коледните пости – Ваклуш Толев за вегетарианството и поста:
Вегетарианството е да избегнете вибрациите, които животното има, най-вече неговата страхова вибрация.
Вегетарианството е потребно, но потребата трябва да бъде вътрешен иск, за да може енергията на Духа да снеме тежестта на земното притегляне.
Вегетарианството не е това, което светът счита – не е да не ядете това или онова. Потребата от култура на физиологията ви е да изградите възможности духовните центрове у вас да почнат да приемат лъчите на бъдещето.
При изсипването на Голямата енергия центровете на Кундалини трябва да бъдат готови. И когато не е подготвена вашата система на Кундалини в неговите седем центъра, тогава се налага културата на физиологията, на астрала, на ментала, на Причинността, на Мировото знание и виждане на човека.
Какво е постът? Народът си го казва с простата дума “говея”, т.е. пазя се от нещо и оттам думата Заговезни. Трябва да се лишите от нещо, за да направите пост.
Но постът не е само в храната. Смисълът на поста е в нещо много по-голямо. Постенето е пестене на личната енергия в безумни мисли. Затова се свързва с пустинножителството – когато човек се е отдръпнал вътре в себе си; когато пустинната тишина трябва да бъде разговорена единствено с душевния шепот, и да не дадем власт на онова, което ни разгневява и излиза, нарушило бреговете.
Постенето се прави за вътрешна чистота и всеотдайност към Бога.
Човекът има вътрешна потреба от хигиена на мисъл, хигиена на желания, хигиена на приложение. Постът е една дълбока вътрешна хигиена, вложена в човека, употребена от човека, станала обряд и изпълнена като поведение.
Постите са едновременно душевност, мисъл и воля; идейно мислене, а не само предмет на самосъхранение.
Постенето е нравствена висота и духовна чистота. …една опора, когато човек още не е Дух.
При пречистването постепенно в астрала се създава вътрешна организация. И човек може да започне да придобива съзнание по време на сън.
Може ли човек цял живот да пости? Всякога, когато почувства вътрешна нужда – не само когато скръб го сполети, не само като идея за разкаяние и прощение. А като идея за тържеството, че са придошли силите, че е гостувал Божият Дух и че сме били достатъчно чисти, за да се облечем в Неговата дреха.
Може човек един ден да пости, може 40 дни да пости, но да пости като идея, като вътрешен принцип, като същност, като огън!
Постът може да бъде виждан и като етична, и като метафизична, и като ритуално-приложна същност на всяко учение.
Съответните религии свързват поста с основателите си – с Богоподобните, със Сина Божий. За да може мотивираното съзнание да облекчи и премахне тревогите, когато вътрешният мотив не е така властен в душата на човека.
Тогава казват: “ Ето ви: предколедни пости; ето ви великденски пости” . И тогава човек го свързва с една велика мистерия – мистерията на Рождеството, мистерията на Възкресението. И така може да удовлетвори и ум, да упражни и воля, за да го осъществи.
Това е една схема, която обосновава приложното с мистичното, за да бъде и пътят на изповедника лек, и делата му благотворни.
В този смисъл може да бъде разглеждан постът – като една дълбока вътрешна хигиена, вложена в човека, употребена от човека, станала обряд и изпълнена като едно повеление, макар че не я намираме в десетте Божи заповеди. Значи тук има нещо друго – тя е повече от една заповед!
Идеята за поста, идеята за въздържанието е основна в изграждането ни като пътници към Божия дом, към онова инициране, за което е определен човекът.
С това искам да ви пожелая благодатни, леки и снежно-избелващи дни на пости и леко ходен път към нашето Богоподобие!
Ваклуш Толев, www.nur.bg