Когато някой почука
В по-стари времена,
живял художник, в свещена страна.
В един чудесен ден
бил светло вдъхновен.
Рисувал със бои,
разреждал ги с сълзи.
И станала картина тъй прекрасна,
загадъчна и мъничко неясна.
Била изложена в града
да радва всякоя душа.
И носела послания красиви
със Християнските мотиви.
На нея имало затворена врата,
пред нея Светлината на света –
Христос почуквал на човешкото сърце.
Критик – художник я видял
и малко гордо се засмял:
забравил си художнико бравата!
Приятелю, не съм забравил,
а всичко точно съм поставил,
със вдъхновението чудно,
не бе за мене трудно,
да разбера, че таз врата,
отвън не се отваря тя,
А всеки призован е свято,
във себе си на Господа да стори път,
когато тихо на сърцето му почука.
И тъй приятели и хора,
рисувайте в душата си икона,
на идването на Христа
и срещата му с вашата Душа.
Калоян Гичев, 9 ноември 2015 г., София.
Когато един руски художник нарисувал картина „Христос чука на вратата на човешкото сърце“, се събрали критици и казали: „Да, картината е чудесна, само има един малък пропуск. Забравили сте да нарисувате дръжка на вратата.“ Тогава художникът им отговорил: „Приятели, това не е пропуск – вратата на човешкото сърце се отваря само отвътре.“