Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в продължение на две десетилетия разработи основите на науката за свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе първия си опит да излезе пред обществеността, и то по повод 150 годишнината от рождението на Гьоте – 28 Август 1899 – избирайки за тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия”.
Дори и запознатите с антропософията на Рудолф Щайнер днес биха могли да попитат защо той се спря на тази приказка? Изборът на Рудолф Щайнер беше сериозно обмислен. Още в младежките години на своя живот той си беше поставил една далечна цел: Да възроди древните Мистерии, които винаги са осъществявали еволюцията на човечеството и да обедини в едно цяло изкуството, науката и религията, понеже в хода на времето те изгубиха връзките си със свръхестествения свят и поеха в съвсем различни посоки.
Според Рудолф Щайнер науката отново трябваше да се превърне в познание за свръхсетивния свят, изкуството – в съзерцание на свръхсетивния свят, а религията – в изживяване на свръхсетивния свят. Ето защо постигането на тази далечна цел изискваше следното: държаните в дълбока тайна Мистерии трябваше все повече и повече да се отворят за човечеството и да станат достъпни за всички.
В Гьотевата „Приказка” ние ще чуем загадъчните думи: „Дошло е времето!” Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19 и началото на 20 век думите „Дошло е времето!” ще важат за цялото човечество, по-неже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години (3101 пр. Хр. – 1899 сл. Хр.), която окултните традиции винаги са обозначавали като „епохата на Мрака” или „Кали Юга”. В началото на 20 век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината”. И точно както новият ден се предшествува от зазоряването, така и новата светла епоха трябваше да бъде загатната около един век преди изтичането на Кали Юга.
През 1795 големият поет, посветеният Гьоте отправи своето скрито послание към цялата немскоезична култура: Време е „храмът” – или Мистериите – да стане достъпен за всички! И това послание се съдържа именно в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия”. Не случайно Рудолф Щайнер говори за нея като за „Гьотевия Апокалипсис” или „Гьотевото тайно откровение”.
В „Моят жизнен път” Рудолф Щайнер напомня, че в първата си статия „Гьотевото тайно откровение”, излязла през 1899, той се изразява „недостатъчно” езотерично. Една година по-късно, в лекциите си пред берлинските теософи, той говори „изцяло” езотерично. А още по-късно, при освещаването на Първия Гьотеанум – този пръв по рода си Мистериен център в нашата съвременна епоха – Рудолф Щайнер определя своята интерпретация на Гьотевата „Приказка” от 1900 като „зародишната клетка” на цялото Антропософско Движение.
Виждаме, следователно, с каква вътрешна и строга последователност Рудолф Щайнер свърза своя модерен езотеризъм с Гьотевия Апокалипсис. Защото кулминацията в Гьотевата „Приказка” настъпва тогава, когато подземният храм, или с други думи, скритите досега Мистерии, с тримата Царе -Златният, Сребърният и Бронзовият Цар – представителите на науката, изкуството и религията – се превръща в надземен храм, тоест в открит, съвременен Мистериен център. И в „Приказката” това се случва в мига, когато „Красивата Лилия” чува за трети път решителните думи на „Стареца с лампата”: „Дошло е времето!”. Така чрез Рудолф Щайнеровото дело Гьотевият Апокалипсис стана действителност.
Хела Вийсбергер, из ГА 22 (публикувана във файлове), картина на Дейвид Нюбат.