От ХХ век насам цялото човечество несъзнателно преминава от другата страна на Прага и не може нито да разпознава, нито да отклонява действащите в тази сфера противоборстващи сили. А това го изправя пред опасността да тръгне по няколко лъжливи пътеки, между които и едно все по-често срещано явление – постигането от различни хора на едно остаряло ясновидство, което има характер на завръщане. Най-съществената черта на това ясновидство е разминаването на имагинативните картини, до които достигат „зрящите”, при което всеки вижда само своето. Фалшивото ясновидство се появява преди всичко, за да попречи на човечеството да съзерцава етерния Христос. Докато новото християнско ясновиждане по своята същност е такова, че хората, които го постигат, рано или късно ще съзерцават едно и също, а именно: Христос в етерно тяло върви по пътя, който води към формирането на едно голямо човешко братство, с което човечеството преодолява всички днешни разделения по нации, възгледи и светогледи, за да могат в следващата епоха хората да овладеят една обща мъдрост. Потопени в тази обща мъдрост, хората биха постигнали едно мирово братство и онази истина, която единствена има отношение към духовното Слънце. Отвъд пределите на всичко разделящо, само духовното Слънце може да обедини човечеството, което Ариман се опитва да разедини, доколкото му се позволява.
В наши дни човечеството може да се издигне в духовния свят към Христос чрез овладяване на етерното съзерцание, но ако необходимата подготовка за това съзерцание не е достатъчна, етерното явление на Христос може да бъде погрешно прието и разбрано. И особено ако ясновиждащите сили се пробудят, а човешкото съзнание не е подготвено чрез духовната наука, етерното явление на Христос може да се посрещне като едно непоносимо наказание – а това е едно сурово изпитание за цялото човечество. Сигурен знак за такова неподготвено съзнание е бързото достигане на ясновиждане без полагане на всякакви морални и духовни усилия. Водени от убеждението, че духовният опит и развитието на морални ценности са напълно излишни, много хора днес се стремят към ясновиждане чрез лесни методи, считани за по-модерни. Хората, подвластнина такива стремежи, след преминаването на прага на духовния свят попадат изцяло под ариманическо влияние.
Демоните, които използват етерните тела на починалите, се опитват да отклонят хората от истинския духовен път и да попречат на правилното възприятие на етерното явяване на Христос. За да постигнат своите антихристиянски цели, ариманическите духове целенасочено противодействат на развиващите се нови способности за ясновидство, водещо до изживяването на етерния Христос. Ариманическото ясновиждане затъмнява, осакатява и подменя всичко останало, а хората, които го развиват, не възприемат в духовния свят етерния Христос, а ариманическата същност, която считат за Христос. Това води до тяхното обособяване и затваряне в себе си като в тъмница, както и очакването на Ариман като велик благодетел. От постигането на едно такова ясновиждане всички биха били много доволни, защото хората биха постигнали пълния произвол на своите изкривени образи, даващи има достъп в духовния свят, а Ариман би искал такива способности да бъдат подарени на най-голям брой хора, защото цялата култура ще попадне под негова власт. Освен това Ариман иска да постигне пълното разделение на човечеството, за да го противопостави на онова братство, което етерният Христос ще изгради от човечеството и ще го превърне в Свое свръхсетивно тяло. Съблазняването на хората чрез такова фалшиво ясновидство има за цел преди всичко да им попречи да видят етерния Христос и да изпълнят личната си воля чрез Христовата воля. В духовния свят демоните на Ариман биха искали да им покажат всичко друго, но не и етерния Христос, който като духовно Слънце единствен би могъл да обедини човечеството отвъд пределите на всичко разделящо.
Така че най-важният избор, който днес човечеството трябва да успее да направи, е изборът между разделящата ариманизираната мъдрост и обединяващата християнска мъдрост. Човечеството може да не я постигне, ако не се бори за нея. Но за да издържи на изпитанията и изкушенията, ще му бъде дадена духовна помощ, вътрешна надежда и укрепващи сили. Последните безпрепятствено биха достигнали до онези човешки души, които съзнателно се обръщат за помощ към Михаил. Своите морални интуиции човек получава от духовния свят в единия от двата етерни потока, изливащи се главата до сърцето и обратно. Този морален поток съответства на пътя, по който днес Михаил се спуска към човешките сърца. Устремен от Слънцето към Земята, Михаил иска да открие онези човешки души, които съзерцават духовните явления в космоса, и да установи своята власт от главата до сърцето. Там Михаил иска да се прояви в човека като вътрешно Слънце.
Веселина Велкова, публикувано с разрешението на вестинк “Антропософски вести”