1. От колко време не употребявате никакъв алкохол?
- Атанас Дюлгеров: от една година.
- Делчо Добрев: от 8 години.
- Галимир Гитев: цял живот (от рождение). Пил съм алкохол само около 1 година – 1991.
- Юрий Ковачев: 28 години
- Христо Христов (El Freegano): 12.12.2005 г.
- Силвия Конаклиева: 36 години.
2. Защо спряхте да употребявате алкохол?
- Атанас Дюлгеров:
Спрях да пия алкохол поради следните 4 причини:
- Алкохолът сериозно уврежда здравето, независимо от количеството и вида напитка.
- Осъзнах, че не е необходимо да пия за да се чувствам добре и да се забавлявам
- Алкохолът изкривява мисленето и вади на показ тъмната страна на характера. Подсилва егото и желанието за превъзходство. Следват мисли и действия, които внасят разделение, омраза, егоизъм и разрушение.
- Алкохолът има отвратителен вкус (независимо от вида на напитката), което е достатъчно добър индикатор за разрушителното му действие.
- Делчо Добрев:
Винаги съм пиел само така за компания или само защото е праздник, т.е. пиел съм насила и в един момент реших да не се мъча повече и спрях. Също така, алкохола много силно подтиска чувствителността на човека, прави го по-безчувствен, а аз активно се занимавам с енергийни практики. Когато пиеш алкохол, след това никаква практика (медитации и прочее) нормално няма да можеш да правиш (даже на следващия ден), енергията в тялото веднага спада и съзнанието се замътнява.
- Галимир Гитев:
Заради баща имащ проблеми с пиенето, пренасящи се на цялото семейство, реших още като тийнейджър да не близвам. Издържах цялата казарма 1988-1990. После около година пиех, по купоните в Студентски Град в София, докато бях студент – най-вече бира, но и твърд алкохол понякога. Но после от духовна литература разбрах за по дълбоките ефекти от алкохола и го спрях отново напълно. Всъщност състоянието на алкохолно опиянение никога не ми се е нравило, така че с изключение на виното чийто вкус харесвам, не е било и особено трудно да спра. В последните години вече имам достъп и до качествени безалкохолни бира и вино (в Германия и в Чехия където съм живял и живея), така че дори и вкуса не ми липсва 😉
- Юрий Ковачев:
Заради йога и защото не обичам замайването и опиянението, което предизвиква.
- Христо Христов (El Freegano):
През студентските си години се бях отдал на силно пиянство. Имах весело пиянство и все ме избиваше на простотия, песни, танци, на екстремни изпълния, с които често ожулвах някой крайник. Но не пиех леко за настроение, а направо си отрязвах главата. Сутрините бяха кошмарни с адско главоболие, гадене, повръщане, а на моменти имаше и черни петна в паметта. Много пъти след такъв махмурлук си казвах – „край, спирам да пия“ и спирах… докато ми минеш вечерта и после пак на нова сметка. Усетих се, че като се събираме с приятели вместо да се питаме какво ще правим се питахме какво ще пием и общо взето положението беше зле. Та махмурлукът, прекаленото алкохолизиране и липсата на самоконтрол, както с количеството на алкохола, така и с пияното ми поведение бяха решаващи фактори да тегля черта, даже две черти на хикс 😉 технически станах стрейт едж (в хардкор пънка сцената има такова движение, при което човек спира саморазрушителни начин на живота като не консумира алкохол, цигари и всякакви други наркотици, за да може да мисли трезво и да е отговорен за постъпките си).
- Силвия Конаклиева:
Никога не съм започвала да пия алкохол. Опитвала съм – като дете – от чашата на родители или баби и дядовци. Опитвала съм и домашната бира на приятели от университета. Но само като вкус – буквално намокряне на езика. И след тези опити, никога не ми се е приисквало да пия! Обикновено реакцията на вкусовите ми луковици винаги е била отрицателна. И винаги ми е било чудно защо хората пият нещо, което не е вкусно и не ти идва отвътре да удариш една голяма глътка. От всички мои срещи с алкохолните напитки само веднъж мога да си призная, че нещо ми се стори вкусно. Поне така си смомням. Била съм около 7-8. Намерихме с моята приятелка едно малко сувенирно и много сладко изглеждащо шишенце с ягодов ликьор в къщи. Като бутилчицата на Алиса в Станата на чудесата. И да, го гаврътнахме, но това не го броя, защото идеята не беше да пием алкохол, ами да пробваме вкусното нещо вътре, което и без това бе две глътки.
И това е, никога не съм била пияна. Винаги ми е било много по-весело, жизнено и забавно (на партита или при излизане с приятели) от всички, които пият. Пиенето на алкохол просто никога не стана нещо от моя живот.
Но това е.
3. Как приеха близките ви вашия избор?
- Атанас Дюлгеров:
Приеха го с неразбиране, негодувание и отдръпване. Това, че вече не пия ме прави по-различен, по-чужд, по-краен – според техните възгледи. Преди много време, в една далечна галактика, когато пиех много ме критикуваха, че пия. А сега съм крив, че не пия… Човешкият ум няма мира и удовлетворение. Преди се забавляваха на действията ми под влияние на алкохола, сега съм им безинтересен.
- Делчо Добрев:
Положително.
- Галимир Гитев:
Нормално – особено след безсънните нощи в моето детство в къщи, прекарани в очакване на пияният ми баща да се върне и да почнат кавгите и проблемите… Никой никога не ми се е месил – и поради абсолютно желязната ми убеденост във въздържателството дори и редките случаи по купони и други редките забележки и убеждаване от познатите да се присъединя обикновено изтляват в пространството. Но аз дори и не се движа в подобни компании обикновено, та и подобни случаи са много редки…
- Юрий Ковачев:
С разбиране.
- Христо Христов (El Freegano):
Както с повечето неща: в началото си мислят, че се бъзикаш и те закачат, след това те мислят за сектант и на всеки повод се опитват да те накарат да пиеш, защото не обичат някой да се цепи от колектива, но накрая те приемат такъв какъвто си.
- Силвия Конаклиева:
Нормално. Учудват се най-вече нови хора, които се запознават с мен. Близките си ме знаят.
4. Как се чувствате и не ви ли липсва понякога?
- Атанас Дюлгеров:
Толкова много се радвам, че спрях да пия. Щастлив съм, че ми просветна, че се осъзнах. Вече искам на 100% от времето да бъда себе си и ме мога да отделя дори минутка на някаква напитка да замъгли съзнанието ми.
Чувствам се прекрасно и не ми липсва по никакъв начин!
- Делчо Добрев:
Въобще не ми липсва.
- Галимир Гитев:
Не. Изобщо. Аз не съм го и пил толкова че да успея да свикна. Както казах, безалкохолно вино и бира има и ги пия с удоволствие, а твърдия алкохол винаги ми е бил отвратителен като вкус и винаги съм се питал как на някой може това да му харесва 😉 Иначе се чувствам прекрасно без алкохол естествено 😉
- Юрий Ковачев:
Никога не ми е липсвало и се чувствам прекрасно без алкохол.
- Христо Христов (El Freegano):
Пиянските ми години бяха забавни и се радвам, че съм ги имал, но сега се чувствам прекрасно 🙂 Пак си имам моменти на опияняване и екстаз, но вече без стимуланти. Научих се да се забавлявам на трезво чрез различни ползотворни дейности.
- Силвия Конаклиева:
Чувствам се чудесно и алкохола никога не ми е липсвал.
5. Кои са положителните промени в следствие на живота като въздържател?
- Атанас Дюлгеров:
Въздържател е просто етикет или човек, които му се иска пък се спира/ограничава. Аз живея живот, в който алкохолът не съществува.
Чувствам се прекрасно, по здрав и свеж от всякога. С ясно съзнание и винаги бистър ум. Не боледувам.
- Галимир Гитев:
Ми аз не съм пил толкова че да се променя 😉 Та и не знам какво е да спреш пиенето 😉
- Юрий Ковачев:
Бистра глава.
- Христо Христов (El Freegano):
Бодри сутрини, бистър ум, намален паричен разход.
- Силвия Конаклиева:
Положителни последствия (не точно промени в моя случай) има много. Няма какво да говоря за доброто здраве и външен вид. Факт е, че клетките на цялото тяло се чувстват добре без излишни химикали и токсини, какъвто е алкохолът. Но за мен най-важното последствие е пълната хармония и единение със собствения ми ум и памет. Мисълта е свежа и силна, когато не е повлияна от химикали като алкохола. Всеки пиян говори за „бели петна“ – аз нямам бели петна в паметта и живота си и се радвам, че е така.
6. Свободен текст:
- Атанас Дюлгеров:
Алкохолът е едно от най-лошите неща на днешното съвремие. Отрова, която убива съзнанието, креативността и здравето ни. Бавно и скрито под общоприетите възгледи, традиции и разбирания. Отрова, която замъглява здравия разум и вади сенчестата страна на характера. Отрова, която внася разединение, омраза и егоизъм. И най-вече фалшиви чувства на радост и щастие.
- Галимир Гитев:
Не правете излишни неща и не унищожавайте тялото си със субстанции, от които то няма никаква нужда 😉 Дори и на парти или със дама/кавалер, нямате нужда от алкохол за да сте спонтанни и весели 😉 Всичко е въпрос на навик.
- Юрий Ковачев:
Харесвам поговорката „Алкохолът не прощава на никого“ и ми се иска хората да помислят върху нея. Какво не прощава алкохолът и защо на никого.
- Христо Христов (El Freegano):
Знанието е есенциално и затова е добре да знаем какво правим и какъв ефект има направенто от нас върху нас самите и върху света, в който живеем. Алкохолът сам по себе си е инструмент, който стимулира даден тип съзнание и поведение. Тимъти Лиъри описва 8 мозъчни вериги на съзнанието, които могат да се стимулират чрез различни субстанции или дейности. Първите четири са присъщи за активно ляво полукълбо и се занимават със земното ни оцеляване. Алкохолът стимулира една от тях – ЕМОЦИОНАЛНО-ТЕРИТОРИАЛНА ВЕРИГА. Когато пият, хората се отпускат и става по-емоционални, което понякога им помага ако например искат да се запознаят и общуват с някой, но много често хората стават и по-агресивни, властнически и териториално настроени. Съвременното общество е силно властническо и йерархично организирано и алкохолът играе важна роля в поддръжането на тези властови структури. Социално и културно погледнато алкохолът е незименна част от обществения живот и това е умишлено и с цел. Дадени субстанции, стимулиращи други вериги и нива на съзнанието са забранени, но алкохолът е легален и това се прави с цел – робство и контрол. Хората пият поради различни причини, но това, което се получава освен физическата зависимост и здравословното осакатяване е, че хората притъпяват съзнанията си в опитите си да получат някаква наслада от живота. Повечето хора пият, за да се отпуснат, за да се почувстват по-добре, защото цял ден са били на някаква неудовлетворяваща работа, където са изгубили безценното време от своя живот вместо да правят нещо любимо или пък ако са безработни и бедни, харчат и малкото си пари, за да забравят жалкото си съществуване. И в двата случая алкохолът играе ролята на клапа за освобождаване на напрежението, предизвикано от системата, която алкохолът поддържа. Вместо да направят нещо, за да променят живота си, хората попадат в плен на духа от бутилката. Харчат пари, време и най-вече свободата си за едни деструктивни болкоуспокояващи глътки, лекуващи само симптомите на тяхното страдание, вместо да видят на трезво корена на истинските проблеми в техния живот и да ги премахнат успешно. Та изпозлвайте времето от живота си пълноценно – натрупайте достатъчно знания за това как функционирате вие самите (на психически, емоционален и физически план) и как функционира света около вас, за да може да изживеете живота си свободно и пълноценно. НаЗдраве
- Силвия Конаклиева:
Алкохолът има своите чудесни приложения – като почистващо средство за повърхности. Като разтворител. За извличане на дадени етерични масла и елементи и така нататък. Но за мен алкохола няма място във това, което ям или пия.
Благодарим на Атанас Дюлгеров, Делчо Добрев, Галимир Гитев, Юрий Ковачев, Христо Христов (El Freegano) и на Силвия Конаклиева за това, че направихме този материал. Още по темата може да видите във видеото с Калоян Гичев: За съзнателното отказване от употребата на алкохол.