Това разглеждане има за цел да премине извън областта на симпатиите и антипатиите и а се докосне до принципите в науката за храненето.
В днешно време за мазнините има различни концепции и употреби. Всичко е много смесено поради желанието на търговци да продават повече, да откроят стоката си или пък поради слабостта на приложението да намерим оправдания за дадени слабости и действия. Но ако искаме да подходим научно трябва да се освободим от тези страсти. Под научно, моля, да разбираме живо научно, а не сухо научно. Методите на живото научно мислене далеч не подразбират само една интелектуалност. Често една мисъл извадена от цялата картина е само дреха, тя не е същина. За да видим човека цял като същество следва да не разглеждаме само ръката или да не я слагаме на мястото на краката. Правилното мислене има и правилно протичане. Хаотичност може да има в мъртвото, абстрактно и нецелесъобразно мислене. Но нека се върнем на темата за мазнините.
Използването на мазнините за храна е една добра практика и е добре да се научим да я осъществяваме правилно.
В това разглеждане ще се спрем само на мазнините от растителен произход. В днешно време те имат толкова много форми и разновидности. И все пак може да ги разграничим на цели и екстрахирани. Целите са тези, които съдържат цялата семка или ядка – орехи, лешници, бадеми, слънчоглед, ленено семе и т.н. Екстрахираните са зехтин, олио, различни масла.
От гледна точка на разумността употребата на цели, неекстрахирани мазнини е еднопосочно за предпочитане. Това е част от нашата природа и далеч по-лесно и пълноценно се справяме с целите мазнини, обогатени с всички витамини, емулгатори и вещества, които са налични в цяла ядка или семенце. Обратно – екстрахираните мазнини пък са концентрат на мазнина, без всички съпътстващи компоненти, които има в ядката. Така се случва, че с повече усилия, на по-висока цена получаваме по нискокачествен продукт, който би имал и отрицателни въздействия, в дългосрочен план, върху здравето ни.
По време на освобождението на България от османско иго българите са употребявали средно по по-малко от 750 мл дървено масло. Тогава слънчогледът не е навлязал, това се случва по-късно. Според някои статистики днес употребата на екстрахирани мазнини на човек е над 20 литра годишно. Разликите са и в здравето. По времето на освобождението българите са един от най-здравите народи – старите работят до дълбока старост. Руският император възлага задача на специална комисия да събере повече данни за българите, понеже се оказват сред най-здравите народи с който русите са се срещали.
В днешно време също има дълголетници. Някои от тях се хранят разнообразно и са жизнени и изглежда, че здравето може да бъде постигнато и без лишения. И това би било така, но в живот мислене, преди да направим дадено заключение ще се огледаме на широко и ще установим, че всъщност това са много малко хора. В днешно време хората умират значително по-болни и по-млади отколкото преди. Някой може да е изключение, но като цяло поколенията са болни и неприродосъобразния начин на живот всъщност оказва много по-голямо влияние, отколкото се мисли и признава. И това засяга всички ни. И най-вероятно трябват повече поколения да работят съзнателно, за да се възвърнем към едно по-истинско здраве.
Разбира се, мазнините не са изолирана причина за всичко. Но статията е на тема мазнини и продължаваме с тях.
До тук може да направим изводите, че растителните мазнини, които не са екстрахирани, а са цели храни са най-пригодни за употреба. Използването им за храна може да се нарече природосъобразно. Тук следва да разграничим освен екстрахираните, така и термично обработените мазнини. При термичната обработка категорично протичат неприродосъобразни процеси. Употребата на печени ядки и семена е компромис. Употребата на термично обработени екстрахирани мазнини също е неприродосъобразно действие.
Както стана дума по-горе – няма отстъпление от природосъобразното хранене, което да няма отражение върху здравето.
Не е лесно да се освободим от навици, които сме създали самите ние. Ще трябва да го направи, за да станем по-здраво човечество. И ако за някой гладуващ човек хляб с малко зехтин и подправки е чудесна подсилваща храна – за нас е по-добре да ядем хляба с орехи. И то не да ги сложим вътре докато се пече, защото така ще развалим орехите, подлагайки ги на висока температура, а да ги вземем сурови.
Добавянето на ядки в печива или поръсването в такива е практика, която следва, за доброто здраве на всички, да бъде изоставена. Нека мазнините да се слагат след приключване на термичната обработка 🙂
Хляб от био пшеница и брашно от коноп може да звучи здравословно, но не е – мазнините са се изпържили при печенето. Магията е изчезнала и вече сме от другата страна – в културата на готварското изкуство, което ни отдалечава от здравето.
Следва да изработим нова култура, този път по-висока. Култура на храненето, която да ни води и към здравето и да го поддържа. Този процес няма да е лесен и ще има трудности. В него трябва да имаме идеали като здраве, да съзнаваме ролята на храната във физическия и психическия живот. В новата култура на хранене здравето трябва да има водеща роля, а не личните слабости, неприродосъобразните симпатии, неправилно придобитите антипатии, желанието за повече продажби или удобството на дългите срокове на съхранение и годност.
Трябва ни нова култура и ние – човечеството трябва да я изработим и приложим. Да изстрадаме отдалечаването от природата и здравето и да се възвърнем без да губим осъзнаванията, до които сме достигнали.
Новата култура на хранене е пред нас и следва да работим за нейното разбиране.
Въпросът с мазнините е част от цялото. До някъде не е случайно, че за тях става дума. Някои от ядките влияят върху мозъка. Лешниците, консумирани от бъдещи родителите, ще помогнат за обособяването на по-добре организиран мозък на бъдещото бебе. Орехите ни помагат да се свържем с мъдростта. А като цяло мазнините са свързани с обезпечаване на работата на организма в гръдната област. Те имат отношение към дишането и към работата на сърцето. Т.е. върху духовния и чувствения живот. За това е съществено да пазим най-висок идеал за чистотата в тези отношения. С приемането на здравословни мазнини този процес ще е малко по-улеснен, защото в ядките няма само витамини, микроелементи и т.н. зад растителния свят има невидими сили. Все още ние не можем да работим с тях, ние виждаме и работим с минералните процеси. Но трябва да си даваме сметка и за този невидим свят. Някой ден като го опознаем ще знаем по-съзнателно коя билка за коя болест е. Сега това е останало старо знание, от древната мъдрост. Пред нас стои да изработим нова мъдрост. Вероятно тогава ще виждаме какви сили има в лъжица олио и в ядка орех. Но дори и преди това време ние знаем вече частично някои неща. Едва ли има наука, която да твърди, че печените мазнини са здравословни или че екстрахирането е по-добре от целия комплекс.
За сега е важно да съзнаваме истините и да родим в себе си стремеж към промяна. Отглеждайки правилно този стремеж ще вървим по пътя. Чудесно е да подкрепяме добрите практики, дори и когато е трудно да ги приложим и когато изисква усилие да учим.
Благодаря, че заедно направихме това пътешествие в света на мазнините с опит да оживим мисленето. Сега пред нас задачата е да приложим добрите изводи и решения, до които сме стигнали. Можем да вървим заедно с взаимната подкрепа, осъзната отговороност и разумност.
Всичко най-добро!
Калоян Гичев, 9 март 2016 г.