fbpx

За книгите и емоциите на автора

За книгите и емоциите на автора

Онези, които пишат книги, подходящи за медитативно съдържание, трябва да преодолеят едно голямо изкушение. Има книги за най-висшите истини, които, когато бъдат прочетени, сякаш изпращат леден бриз, определена студенина и сухота към читателя. Има и други, които изпращат на читателя емоционална топлина, изливаща се жарава. Този последен вид книги е очарователен за много хора и по тази причина мнозина го предпочитат пред първия. Там лежи изкушението за авторите да впишат своите собствени чувства, своя собствен ентусиазъм в посланието, за да го предадат на читателя. Какъв ефект има това върху читателите?

Ако един писател успее да задържи всички свои лични чувства, да предаде само чистите, непорочни, истинни мисли, които са като храм, като чистите, непорочни мистерийни храмове на древния свят, тогава единствено чрез чистите мисли в учениците ще изгрее нещо, то ще бъде възпламенено в тях и ще ги отведе до висотите на познанието. Писанията, обаче, наводнени с емоциите на писателя, имат ефект върху читателя като поглъщащ огън, и не позволяват да се появят собствените искри на читателя.

 

 

Рудолф Щайнер – “Езотерични учроци” – Берлин, 29 октомври 1909 г. Ръкопис на Матилде Шол и анонимен