Понякога си представям дъги. Когато има облаци и отдолу е малко по-сиво, тогава аз знам – горе има малки дъгички. От другата страна на облаците слънчевите лъчи ги докосват и танцуват с капчиците. От този танц се раждат малки дъгички. Сякаш се чува и музика. Горе над сивите облаци има небесен танц. И колко е лесно мислено да се кача и да потанцувам и аз. Цветна е тази друга страна на сивите облаци.
Когато в човека отвътре изгрее Слънце – някъде вътре се раждат дъгички. И гледаш уж е човек, а той пълен с дъги, както сивите облаци горе.
Светлината очертава красота.
Светъл поглед да имаме всички 🙂
Калоян Гичев, 23 март 2016 г.