Същност, въведение в поста – въздържанието от храна (и вода)
АПОПТОЗАта е естествен процес в тялото, известен още като програмирана клетъчна смърт. Клетките, след определен брой деления, са програмирани да умрат. Въпреки, че може да звучи зловещо, този процес е от съществено значение за поддържане на добро здраве.
Представете си, че имате автомобил. Обичате автомобила си и е удоволствие да го карате. След няколко години обаче той не изглежда толкова привлекателен както е бил в началото. Започва да се поврежда постоянно. Поддръжката и ремонта на колата започва да струва цяло състояние – повече от колкото ако си купите нова кола. Има ли смисъл да харчите цяло състояние за боклук, който не ви върши работа и заема място?! Не разбира се. Разумното решение е да се отървете от боклука и да си купите нова, функционална кола, която няма да изисква толкова време и средства за поддръжка.
Същото се случва в тялото. Клетките стареят и се износват и е чудесно, че са програмирани да умрат, след определен период от време, когато са се износили и оптималната им полезност е значително намаляла.
Подобен процес АВТОФАГИЯ се случва и на подклетъчно ниво. Думата буквално означава себеизяждане, произлиза от гръцката auto (себе) и phagein (изяждам). По същество, това е механизъм на тялото за освобождаване от всички стари, повредени части на клетката (органели, протеини и клетъчните мембрани), когато вече няма достатъчно енергия за поддържането им. Това е регулиран и систематизиран процес за разграждане и рециклиране на клетъчните части.
Понякога не е нужно да се подменя цялата кола, а да се замени някоя част с нова, тъй щото автомобилът пак да работи с пълния си капацитет.
Същото е с клетките – вместо да се убива цялата клетка (апоптоза), понякога е необходимо само подменяне на части от клетката.
Високите нива на глюкагон в тялото стимулират процеса на автофагия. Нивата на глюкагон и инсулин са взаимно свързани. Ако инсулинът се повишава, глюкагонът – спада. Ако инсулинът спада, глюкагонът се повишава. Когато се храним, инсулинът се повишава, а глюкагонът – намалява. Когато спрем да се храним, нивата на инсулина спадат, а тези на глюкагона – се покачват. Ето защо въздържанието от храна (и вода) е ключов момент за активирането на автофагия.
Чрез пост даваме възможност на тялото да включи естествените си процеси за обновление и регенерация и многократно забавяме процесите на стареене. (Ако на една клетка ѝ е даден шанс да се самообнови и регенерира, то тя далеч по-бавно ще се изхаби и остарее.)
Какво стопира автофагията?
Външното хранене. Глюкоза, инсулин (ниски нива на глюкагон), протеини – всички спират този процес на самопочистване. Дори съвсем малко количество аминокиселина спира автофагията.
Ето защо пълното въздържание от храна е толкова уникално – при никакъв друг вид калорийна рестрикция, хранителен режим, диета, при никакво друго въздържание от храна, при което има дори минимален външен прием, не може да бъде активиран този естествен процес на самообновление на тялото.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18006683
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20844186
http://www.ndm.ox.ac.uk/katja-simon-autophagy
ЛиР, март 2016 г.