Неотдавна измислих нова дума – при това чудесен синоним на благодарността – ДОБРОПАМЕТНОСТ.
От личния си опит разбрах, че когато си недоволен, всъщност си неблагодарен – тоест злопаметен… Помниш и даваш преимущество на лошите спомени и опит, изтъкваш ги в себе си като най-значими и това, рано или късно, води до трайна депресия. Петър Дънов също казва на едно място, че трябва да преодоляваме собственото си недоволство и това на другите хора, защото цялото човечество е тръгнало отдавна по този път, „заразено“ е с недоволство… (цитирам по памет). Поводи, уви, много…. Стига да ги търсим.
Имам предвид не само паметта за изцяло положителни неща, но и за такива, чието значение сме „разчели“ като нещо Добро, независимо, че може да са били болезнени за нас в момента на преживяването им. Пример за това е раждането на едно бебе… Животът е пълен с такива примери!
Всъщност благодарността е противоотровата. Когато си благодарен, просто няма как да си депресиран и недоволен в същото време. И „ключето“ е именно в това, което избираш да (си с)помниш в този момент – а именно Доброто, което ти е дадено и което си имал и имаш в живота си. Това именно нарекох неотдавна ДОБРОПАМЕТНОСТ.
Наистина повечето думи имат своите антиподи:
доброжелател – зложелател
добронамерен – злонамерен
доброкачествен – злокачествен
… и така нататък.
Но срещу злопаметен – ? … нищо не стои.
А не бива така, трябва равновесие… Истината е в него, струва ми се.
…И в този ред на мисли – няма антипод на „добродушен“… Значи Душата не може да е зла! Не може да сме „злодушни“, тоест зли по душа… Защото Душата е част от Създателя ни.
Откъс от книгата: „Слънчогледите се прераждат в слънца“
Автор: Кристина Митева
Книгата може да поръчате от тук >>
.
.
.
.
.
.