Суровоядството
Защо съм такъв радетел за суровата храна? Ами, аз твърде много уважавам и ценя работата на слънцето и на природата! Та те са създали за нас такива прекрасни готови и идеално балансирани храни, каквито никой готвач, никой диетолог, никоя фармацевтична лаборатория, не може да изобрети! Цялостни комплекси от хранителни вещества, витамини, минерали, полезни органични молекули, микрооргнизми и жива вода – как да не се възхитиш!
И затова нямам особено желание да денатурирам, деактивирам и деструктирам тези фини комплекси (както неизбежно се получава при готвенето), а пък след това да се мъча да компенсирам с хапчета, витамини и ензими и почее! На нас хората все още химията ни никак не може да се мери с тази на природата.
И затова, в чест на природата, както и в чест на моето тяло, на моят мил, любим стомах и на моите изтънчени и благородни вкусови луковици, аз се храня със сурова храна :-). Обикновено единствената обработка, на която я подлагам се състои в измиване, захапване и дъвкане (или някакво нарязване, ако се налага).
Ех, от време на време и аз се сещам за мамините гозби. Човешко е! И ми се иска ей така да се поглезя, да си направя някакво по-завъртяно гурме ястие. Но кой казва, че за това трябва да сготвиш до смърт прекрасните си слънчеви живи продукти? Не и аз!
С малко изобретателност, човек може да си направи най-пищните и изящни суровоядски блюда, които са много по-добри (не само по полезност, ами и на вкус!) от готвените.
Ето някои от любимите ми.
Пици!
Аз винаги съм обичала пица! Много! Една пица семеен размер – само за мене :-). И винаги съм я обичала с изключително тънка и хрускава коричка! Е, най-хубавите хрускави корчки съм яла на суровите си пици. Правила съм много варианти, без да се водя по твърди рецепти, но водейки се стриктно по собствения си вкус и с често опитване на смесите. Ленено семе, тиквено семе, слънчоглед, сусам, елда, лимец, киноа – е не всички наведнъж, но в различни комбинации с лук, лимонов сок, зеленолистни подправки и пулпа от изцедени за сок зеленчуци – получавали са се някои сериозно пристрастяващи комбинации :-)! Една от най-добрите, която сега си спомням с умиление беше с пулпа от червено цвекло, сусам, лимонов сок и лук, мммм!
А за горната част основно наблягам на традиционните домати, зеленчуци, гъби и, да, сирене – ядково сирене, което правя или като гъст сос с блендера или като по-твърди и сухи ролца. С желание всичко става!
Тази пица беше само салатна – без сирене или специален сос.
Тази пица беше със сирене крема от макадамия…
Тази беше със течен сос тип разтопена моцарела от пиперки и бразилски орех. Много беше вкусна, да му се невиди! Направих я след един дълъг велосипеден обход и да си призная, излапах я на крак в кухнята за пет минути!
Това са жалките и останки от краткия ѝ, но колоритен живот. И те бяха изядени!
А това е пица с авокадо и малко по-твърдо сирене на руло от макадамия – като го правих, го бях увила като корнъолския ярг в сушени копривени листа! Коричката е с киноа.
Първата ми пица :-). С ленено и тиквено семе в кората. С доматено-празов светло росов сос и със сирене тип извара – от пулпа след направата на ядково мляко. Първата сурова пица е като първата любов, не се забравя :-), ама те кара да искаш още!
Суровите пици са прекрасно нещо. Единственият им по-пипкав елемент са основите, за които аз ползвам дехидрататор, който просто суши на почти телесна температура – 38 градуса Целзий. Отнема ми около ден с моя мнооого простичък и евтин дехидрататор, но не ми е проблем, защото мога да сложа 4-5 кори и да не ги мисля. А после да си направя пиците когато ми се иска :-). Чувала и за приятели, които ползват фурна на най-ниската температура, така че има начини. А може скоро и готови сурови основи за пица да станат достъпни! Много супермаркети започват да се интересуват от суровоядните храни 🙂
За сиренето на предпоследната пица ще напиша малко по-надолу. Но, изобщо не е нужно да се приготвя такова сирене. Един богат сос, с авокадо или ядки може да свърши и по-добра работа :-).
Сурови спагети!
При суровите спагети няма нужда от сушене и чакане! Те са си напълно свежи и сурови без уговорки! Единствената „тайна съставка“ е сурова тиквичка и единствения трик е да я оформиш като спагети!
Това става с едни простички уреди наречени спирализатори – те не са ново откритие, но напоследък станаха по-модерни. С тях тиквичките стават наистина като спагети, дори гледащите отстрани няма да знаят! Но аз съм правила спагети и без удобствто на спирализатора – с много и фино кълцане :-). С ренде или с белачка за жулиениране също става.
Тук истината е в соуса!
Моите соусове са два типа – оранжево-червени тип лютеница(с домати и пиперки) или зелени тип песто (със спанак, босилек и други). Авокадо, лимон и чесън отиват и на двата типа. Но тук има страшно много поле за развиване на фантазията, под насоката на личните си вкусови рецептори.
Аз не съм никак против употребата и на естесвени, цялостни подправки, като сушени тревисти билки или прясно стрити семена (чер, пипер, кориандър и кимион). Така може и да се постигнат и съвсем традиционни вкусови комбинации…
Това тук бяха спагети болонезе с кюфтенца магданозлия. Само че от нахут 🙂
Тези бяха със соус базиран на едно невероятно вкусно и съвсем традиционно песто, ммм 🙂
А това са спагетени спирали направени на салата с покълнала тъмна киноа. Спагети от краставица и морков 🙂
Спагети със розов соус, в който имаше и червено цвекло 🙂
Спагети със семково песто, гъби и чери доматчета 🙂
Лазаня!
Пробвала съм да правя лазаня с „кори“ от тиквичка, краставица и пащърнак и дори в комбинация :-). Става! Трикът е да се нарежат по някакъв начин много равни и тънки люспи от тези продукти. Лазанята на снимките беше от тиквички с последен ред от краставица.
Пълнежът и беше от червен — ядково-пиперков и зелен — песто соус. Пестото беше с кейл. Редувах, ред с червен и ред със зелен соус. А в лазанята имаше малки парченца от домат и гъбки… Беше прелест вълшебна. А подправката, която се вижда на снимката, това са семена от копър – по мое мнение най-вълшебната подправка :-).
Мога само да добавя, че нямаше „за следващия ден“ :-); и за следващото ядене нямаше!
Ориз
Ако на някого му липсва ориз—и тук има решние—ориз от пащърнак. Става доста хубав 🙂 – по интернет могат да се намерят рецепти как се прави. Аз действам по прост начин. Накълцвам на ситно пащърнака и го подправям единствено с лимонов или лаймов сок, малко чер пипер и по-желание малко чесън. Не съм по солта :-).
На снимката е една чудесна купичка с „ориз“ със зеленчуци, свеж грах, праз, домати, магданоз и червен пипер! Работен обяд!
Суши
А като знае човек как да си направи ориз, може спокойно да си направи и суши! Тук също оризът е от пащърнак, но по-дребно скълцан, за лепкавост, а за по интересна консистенция има добавена накисната бяла киноа :-).
Това е моето краставичено суши, но може то да се направи и с традиционни кори нори по желание :-). Плънките могат да ви развихрят фантазията: авокадо, чушка, домат на лентички, соеви кълнове и морков… възможностите са неограничени 🙂
В този втори вариант на краставиченото суши, пащърнаковият ми ориз е по-фантазе, с чесън, чер пипер, лайм, домат, сусам, копър и самфир!! Просто ми се прииска да си попробвам и да си потворя! Това му е хубавото, когато навлизаш в нова неизследвана територия като суровоядната гурме кухня 🙂
Кускус
Чудесен и много лесен кускус става от наронен карфиол! Ако имате блендер с кана или кухненски робот, това става, като сложите цветенцата карфиол вътре и го пуснете на няколко кратки пулса. Жуш-жуш-жуш, раз-два-три и готово! А ако нямата може и накълцване 🙂
Бял, дребно-топчест кускус (с размера на традиционния марокански кускус). Разбира се и тук истината е в доброто овкусяване и допълнителните зеленчуци. За мене много добре работят вкусовете на домат, чушка и малко праз, но също и гъбки, авокадо, царевица, грах… А може и доматена салца 🙂
Кюфтенца фалафел 🙂
Може би единстевната бърза храна която някога да съм обичала, е фалафелът! С умиление си спомням Мимас на Попа… и техните фалфели със салатка в завити на рулце в ливанските пити.
Е, добрата новина е, че тези вкусни кюфтенца преди да бъдат хвърлени във фритюрниците са 90% от суров накиснат и грубосмелен нахут с някои подправки, зеленчуци и добавки като тахан. Ако се постараем тези съставки да са сурови и пресни, ето ти и суров фалафел! Лесна работа.
Аз например използвам прясно смелено небелено сусамово семе, лимонов сок, лук или чесън, кимион и кориандър, домат и често—малко червено цвекло за цвят :-). Понякога вместо традиционните кимион и кориандър, слагагм накълцан магданоз – даже го предпочитам. Или пък чубрица – за истински вкус на българско кюфте :-).
И тук сега става интересно! Традиционните кюфтенца са с по-твърда препечена или изпържена коричка и с по-мека вътрешност. Това може да се постигне с дехидрататор или фурна, обаче аз обикновено се настървявам и изяждам поне две трети от кюфтенцата съвсем сурови :-). Защото са много вкусни и така. Даже, тъй като аз съм свикнала със сочна храна, така ми харесват повече. Но миналите през дехъдрататор са като готвените…
Ядково сирене
Тук гордо съм се опитала да пресъздам Корнуолския ярг. Но не съвсем :-). Въпросът че може – дори с моя слабичък блендер. Аз съм привърженик само на простите съставки (без маи, без чою суй, без мисо и прочее). И сиренето ми може и да е малко зърнесто, но поне е 100% чисто и сурово. Три четири съставки: макадамия, лимонов сок, и много малко чесън и чер пипер – и един ден преседяване в хладилника. Воаля. Е, разбира се и копривата – покривката на ярга :-).
Мляко и млечни пудинги (или аз както им викам „пудинзи“)
Аз си правя мляко основно от макадамия, бадеми и месестата част на кокосите. Това е бутилка кокосово мляко овкусено с малко кардамон и мед инфузиран с розови листенца. За какво му е на човек изобщо кравето мляко :-)? Аз и като дете мразех кравето мляко, но то си имаше функции – да бъде основа за прекрасни десерти като грис каша или сутляш… А ето сега това вълшебно растително мляко може да се използва за тези цели!
Едно от любимите ми сладки ястия е пудингът от бяла чия много наподобяващ мляко с ориз :-).
Просто вземаш купичка ядково мляко и добавяш две-три лъжици сухо семе чия. Не е нужно много. Чията поема поне 9 пъти повече вода от собстевния си обем. Изчакваш търпеливо само около 20 минути (е поне 10-15 !) и грабваш лъжицата. Който е луд, да готви и вари. Много обичам да добавя по някое парченце добре съчетаем плод – малинки, боровинки, манго, ананас, нар, че даже и розови листенца запазени в мед —мечтайте и правете.
Плосък хрупкав хляб и крекери и чипс
Понякога на човек му се приисква „соленичко“ нещо, което да хруска, или нещо, на което да си намаже намачкано авокадо с магданоз и домат. Ей така – за разкош :-).
Лесна работа!
Крекери и плосък хляб се правят подобно на основите за сурови пици—с най-различни съставки и комбинации. В моите аз винаги гледам да използвам зеленчуци – най-вече зеленчукова пулпа остатък от сокове, просто защото не ми се хвърлят току тъй хубави и хранителни фибри. За спойка – лененото семе е чудесно.
Тук настървено ръбам елдена филийка с домати и чесън!
Едно супер-пристрастяващо нещо – това е чипсът. И то не кой да е чипс, ами този от кейл! Да, неверояно, но факт. Аз помня много си падах по картофния, традиционен вариант, много! Но според мен, с ръка на сърцето, кейловият чипс го удря в земята!
Първо го опитах купен – с кашу, лук и плод от баобаб. После си направих сама вкъщи – с домати, чушки, лук и орехи (плюс неизменния лимонов сок!) Без сол, без мазнина, с може би най-полезния зеленолистен зеленчук и наистина със съгурност съвсем суров (38 градуса – с моята машинка :-)).
Нежен, хрускащ, божествен… да не се отвличам, че цяла нощ мога да му опявам великолепния вкус и консистенция! Проблемът с този чипс е единстевно това, да го изчакаш да се изсуши, без да го изядеш полувлажен (заради изкушаващия аромат, който винаги започва да се носи след 6-7 часа сушене…) Хм, да късмет с това 🙂
Сладолед!
Аз бях чувала, че хората правят сладолед от банани, но просто не вярвах, че едни замръзнали банани могат да направят такъв кремообразен сладолед.
Докато не пробвах! Това си беше живо откровение.
Замръзналите банани (особено ако са напълно узрели и на точки преди слагане във физера) дават една чудесно ванилено-сладоледова основа! Дори без особен бананов аромат. А като прибавиш шепа малини или ягоди, се получава амброзия. Аз съм пробвала с много различни плодове и зелени билки (ментов сладолед , мммм)
Пробвала съм и накиснат и блендирам на крем лимец с боровики и бабан (бабана – за повече сладост). Става! Едиствено човек да има желание да твори и пробва.
Бонбони и курабийки
Не косумирам много и редовно екзотични прахове и супер храни, но както казах, понякога на човек му се иска да прави разни фантазии.
Особено по Коледа. И какво по-артистично от шоколадови трюфели оваляни в различни тайнстевни прахове 🙂
Или пък курабийки от още по-тайнствена смеска от тези прахове :-).
Правилата на суровоядското сладкарство са прости (поне моите): за сладост— мед или фурми (а може и някои други подходящи сушени плодове); за масленост—вълшебните настъргани орехи, обикновени или кокосови; и оттам нататък—вдъхновение, опитване и фантазия. Това е ! Само си да кажа, че обичам канела—хихихи :-).
Бургери!
Да, дори и ако някой го хване носталгия по бургерите—има суровоядни решения :-).
Като моя гъбен бургер. За него използвам или голяма дебла гъба с внимателно разрязана на две плоскости шапчица, или пък две шапчици на по-малки и тънки гъби. Аз плънката: авокадо, лук, морков, домат, спанак и зелена салата. Тук смешното е, че технически погледнато, месото на нашия бургер е отвън 🙂 —и идва в двойна порция! Гъбите се състоят почти изцяло от протеин и вода, а останалите елементи съсдържат повече въглехъдрати и мазнини. Всичко чудесно балансирано и засищащо!
Но така е, суровоядството е начин на хранене, при който водещият принцип е изобилието на хранителност 🙂
Супи
А защо да не си направим и сурова супа? И това е нещо много лесно в наше време, ако си имаме блендер!
Чувала съм и съм си правила много вкусни сурови таратори и супи тип гаспачо, супи от царевица и каво ли още не.
Тук слагам снимчица на супа от покълнала леща! Да! Лещенат супа винаги ми е била любима докато ядях готвено, та затова решиш да и намеря суров вариант, запретнах ръкави и…то се получи. Основата е покълнала леща. Признавам дост си поиграх докато натамъня чорбестата част – пюрирана леща, слънчоглед, домат, моркови, чесън, чубрица, червен пипер…и стана 🙂
Извода е, че като много ти се прииска нещо, което си ял преди, но желаеш да направиш по-здрвословния му вариант—може! Всичко може 🙂
За изящното изкуство на суровоядството ни разказа Силвия Конаклиева, Обединено кралство, пролет 2016 г.
