Правда – мисли от Учителя Беинса Дуно

Правдата, от дру­га стра­на, мо­же да се оп­ри­ли­чи на во­да­та. Как­во­то е во­да­та по от­но­ше­ние на твър­да­та поч­ва, то­ва е прав­да­та по от­но­ше­ние на чо­веш­кия жи­вот, за­що­то тя е, ко­я­то смек­ча­ва твър­ди­те те­ла. Хо­ра­та, ко­и­то са се оз­ло­би­ли, са се втвър­ди­ли, за­що­то ня­мат правда. А оне­зи, ко­и­то са ста­на­ли ме­ки, имат правда. Дай­те на един чо­век пра­во­то и той ще омек­не. Съ­що­то дейс­т­вие оказ­ва на рас­те­ни­я­та и во­да­та.

Тряб­ва да от­да­ва­ме на все­ки чо­век пра­во­то, за­що­то, как­то во­да­та е не­о­б­хо­ди­ма за рас­те­жа на рас­те­ни­я­та, та­ка и Прав­да­та е не­о­б­хо­ди­ма за рас­те­жа на на­ши­те умо­ве и сър­ца. Без нея рас­те­не не мо­же да има.

Ис­ка­те ли да се раз­ви­ва­те пра­вил­но, неп­ре­мен­но тряб­ва да вър­ши­те прав­да­та. И ко­га­то тряб­ва да из­вър­ши­те прав­да­та, из­вър­ше­те я, ако ще и све­тът да се обър­не с гла­ва­та на­до­лу.

Страх­ли­ви­те хо­ра не мо­гат да бъ­дат спра­вед­ли­ви. Чо­ве­кът на Прав­да­та пред­по­ла­га аб­со­лют­но без­с­т­ра­шие.

За да има мир, в ко­я­то и да е дър­жа­ва, тряб­ва да има Правда. Има ли без­п­ра­вие, в нея ще нас­тъ­пи без­ре­дие. От­во­ре­те стра­ни­ци­те на ис­то­ри­я­та в ми­на­ло­то, взре­те се в нас­то­я­ще­то и ще ви­ди­те, че без­п­ра­ви­е­то ви­на­ги е би­ло при­чи­на на вся­ко без­ре­дие. Нав­ся­къ­де за­ко­нът е един и същ – щом има без­п­ра­вие, вед­на­га ще се яви без­ре­дие.

Прав­да­та е, ко­я­то оп­ре­де­ля от­но­ше­ни­я­та меж­ду хо­ра­та. Тя е, ко­я­то раз­п­ре­де­ля Бо­жи­и­те бла­га – кръв­та на жи­во­та, в об­що­чо­веш­кия ор­га­ни­зъм.

Прав­да­та тряб­ва да се при­ло­жи в све­та та­ка, че да не ос­та­не ни­то един бе­ден чо­век, кой­то да въз­ди­ша и да въз­к­ли­ца­ва: „Ня­ма ли Гос­под на то­зи свят?“ Ето за­що, ис­тин­с­ки­ят пра­вед­ник на Зе­мя­та, ко­га­то се мо­ли, тряб­ва да ис­ка от Бо­га да му по­ка­же ня­коя стра­да­ща ду­ша, за да ѝ по­мог­не.

Бо­жес­т­ве­на­та Правда из­к­люч­ва вся­как­ви по­чес­ти и сла­ва, вся­как­ви бо­гат­с­т­ва и зна­ния, за­ра­ди лич­ни об­ла­ги. До­ка­то чо­век тър­си не­ща­та вън от се­бе си, той ще бъ­де в пре­ход­ния свят и все­ки мо­же да му от­не­ме бла­га­та, ко­и­то има. Вля­зат ли те­зи бла­га в сър­це­то му, той ве­че е на­ме­рил своя въз­лю­бен – Бо­жес­т­ве­на­та Правда, ко­я­то пра­ви чо­ве­ка не­по­ко­ле­бим и не­у­яз­вим.

Откъс от „Учителят Говори“