Здравейте, моля да споделя някои размисли за обземащия ни празник. Нека започнем с това, че Великден – Възкресение Христово е както спомен за миналото, така и търсене в бъдещето и благодарност в настоящето. Спомен за Възкресението на Христос и търсене на нашето възкресение.
Така се случи, че в този живот се отказах от козунаците и яйцата още преди 15 години. Спомням си шарените яйца от съвсем малък, козунаците, курабийките и кифличките също. Спомням си поздрава “Христос возкресе” и отговорът. Бях малък, спомням си и Библията и нея от съвсем малък. От преди да мога да чета и пиша.
Отдалечаването от яйцата и козунаците някак съвпада с приближаването ми към мистерията на Възкресението. Да направя тази връзка не е било лесно за мен. Изобщо вникването в Християнството, в Христос е задача пред мен. Вярвам, че тази задача трябва да се случи тук на земята, в будно, ясно съзнание.
Отдалечаването от яйцата и козунаците се случи съвсем естествено при мен, разкривайки влечението за здравословен начин на хранене. Така се случва и в задълбочаването към Великден. Тази година също се изпълвам с мислени картини от евангелията, опитвам се да оживя образа на Христос и да търся вътрешна връзка. И знаете ли – знам, че ще се случи. Да, някога някой ден, а също така и всеки ден в едни малки шепоти и трепети.
Представям си Спасителя – Космосът, Словото – слезли в едно човешко същество за три години на Земята – от кръщението в река Йордан до Голгота. Представям си го – някаква случка и някакъв човек, случаен, докоснал се до него и прозрял в очите, може би неразбрал кой стои пред него, но усетил Бог. Представям си и знатен римлянин в Рим – в центъра на империята, срещнал императора. Аз бих предпочел първата среща. Каква ли среща би била и как всичко това хвърля светлина напред в редицата животи.
Възкресение – тук имам много въпроси. Знам твърде малко и търся. Знам, че четирите евангелия са писани от посветени и те на са биографични, а са книги за посвещения и търся там, търся и в картините, които си представям. И знаете ли – откривам съкровища, не само в мислите, не само в чувствата, а и във волята – в действията. Те са малки – по-малки от яйца и може би насищащи като козунак.
Лимецът, житото за мен е храната на Великден. Семенцата възкръсват в класове и доброто семе се преумножава.
И знаете ли, за мен не са ритуалите, не са и традиците – а е опита за онази жива връзка с Христос, стремежът към живия Бог. Но не и със субективния Христос, а с истинския със Словото (Космосът), който стана плът и живя между нас.
Господи, благослови и укрепи нашите души!
Калоян Гичев, 29 април 2016 г.
