След като издъхва в петък, “завесата на Храма се раздра”. Това не е случайна последица от земетресението, а показва, че взорът в сърцевината на света вече ще бъде свободен. Смъртта, която в древността се възприема само като сестра на съня, в Поврата на Времената се е превърнала в ужас за човека. Този ужас трябваше да бъде преодолян на Великден с Възкресението. Но преди това – в съботата, е последвало раздиране на една втора, духовна завеса. Христос слиза в сатурновия мрак на Ада, в Царството на Мъртвите, където луциферическите и ариманическите същества се готвят да постигнат неограничено господство. Луцифер и Ариман се сблъскват с Христос три години преди това при тройното изкушение в пустинята. Тогава те имат пълна власт над хората. След като Христос става човек, те смятат, че ще постигнат господство и над Него. Но се сблъскват с една непреодолима бариера и много се уплашват, защото Той е навлязъл в техните предели като ПОВЕЛИТЕЛ, а не като жертва. Това е началото на човешкото освобождение от властта им.
В събота Христос вече навлиза и в другата им “територия” – Царството на сенките. “Слизането в Ада” е от изключителна важност, както и всички други действия на Спасителя. Знае се от Тайната наука, че след земната смърт, душите се издигат нагоре и стават поданици на отвъдния свят. Някои го правят лесно и това издигане прилича на величествен орлов полет. Но има други, които трудно се освобождават от материята, остават дълго като сенки около Земята и не стигат до сферите на истинското безсмъртие. Преди Голгота душите са били изгубили подемната си летателна сила и в човечеството е била нахлула мрачната тайна на “втората смърт” – ужасяващата душевна смърт, която поставя непреодолимо препятствие пред устремилото се към Небето човешко същество. НЯМА ПО-ГОЛЯМ СТРАХ СЛЕД СМЪРТТА ОТ ЗАТЪМНЕНИЕТО НА СЪЗНАНИЕТО! ТОГАВА сферата на мъртвите се превръща в Ад! Когато Христос умира на Кръста, в тази сфера влиза едно Същество, което е владетел на истинското безсмъртие. Там нахлуват Светлината и Надеждата и изгрява Неговото Слънце. От Него мъртвите получават СИЛАТА да се откъснат от мрака и да се устремят нагоре. Те ПО-НАПРЕД от живите забелязват Великдена и го празнуват! Затъмняващата мощ на демоните е съкрушена и оттогава всеки, приел в земен план в Аз-а си Христос, ще може след смъртта си да се издига в невидимия свят без загуба на съзнанието. Христос е ВРЪЗКАТА между видимия и невидимия свят! В съботата Той спасява за човека “отвъдния свят”, а по-късно с Възнесението предстои да спаси за Божествеността “тукашния свят”. Но преди това е трябвало да се случи чудото на Възкресението.
Великденската идея е сърцето и същинският извор на Християнската вяра. Християнството е религия на Възкресението и без него то нямаше да съществува. Великденът може да бъде разбран като духовно-телесен, а не материален процес. Възкръсналият трябва да бъде търсен както във външния свят, така и във вътрешния, в Макро- и Микрокосмоса. За целта четирите Евангелия ни говорят по различен, взаимно допълващ се начин.
Единствен Матей ни описва трусовете, разтварящи Земните бездни от петъчния следобед до неделното Великденско утро. На жените се явява Ангел “Господен”, т.е. на Яхве, който е като “светкавица”. Той отваля камъка, събаря стражата и проговаря на жените. Това същество е от йерархията на Елохимите и ни връща към планината Синай и Стария Завет, когато Бог говори на Моисей от земните трусове, от огъня и димния облак, от мълнията и гърма.
При Марко е друго. Жените виждат с изненада, че камъкът е отместен и гробът е отворен. Влизат вътре и съзират Ангел, застанал отдясно на гроба и приличащ на “юноша”, който също им проговаря. Този “юноша” е същество от йерархията на Архаите, най-тясно свързано с Христа. Появява се за втори път след нощта на Страстния четвъртък, когато стражата “улавя само дрехата му”, а той “избягва гол”. В четвъртък, след измиването на нозете и прощалната вечеря, тясното сцепление между Христос и Исус започва да се разпада. Христос вече излиза от Исус и гонителите не могат да Го хванат, а улавят само човешката обвивка – тялото. Юношата ни връща към Стария Завет и Илия, който не намира Бога там, където го е намирал Моисей, а е трябвало да се вслуша в една по-вътрешна сфера. “Веенето на вятъра”, чрез което Бог му говори, съдържа един интимен тон, който нараства в душата му едва тогава, когато върху нея заработват подмладяващите сили на Архаите. “Юношата” символизира младенческите сили, навлизащият в Земното битие Христов Импулс.
При Лука жените виждат гроба отворен, влизат вътре и дълго стоят угрижени, че е празен, докато очите им се отворят за присъствието на двама мъже в ослепително облекло. По-късно тези двама мъже ще се явят на апостолите при Възнесението на Христа. С тях ние навлизаме в сферата на Архангелите и те ни връщат също в Стария Завет и Авраам, когато “тримата мъже, носещи му Божието Послание, бяха Архангелите Михаил, Гавраил и Рафаил”.
При Йоан, Мария-Магдалина идва сама на гроба и го намира празен. Връща се, вика Петър и Йоан, които влизат вътре, но виждат само една дълбока пукнатина, откриваща ужасяваща бездна към вътрешността на Земята. Апостолите напускат безпомощни, а Мария остава и плаче от Любов по Онзи, който бе изтръгнат от нея. Тази Любов отключва духовните й очи и вижда два Ангела, седнали там, гдето е лежало Исусовото тяло – “един откъм главата, и друг откъм краката”. Те наистина са Ангели! Питат я: “Жено, защо плачеш?” Преди да отговори, Мария се обръща и вижда една фигура, която я пита същото: “Жено, защо плачеш?” Това е Исус, но тя не Го познава, а мисли за Градинаря. Виждаме как Великденът напредва отгоре надолу, от Космоса към човека, от Елохимите до самия човек – “Градинаря”. Всички духове са край гроба и ЧРЕЗ ТЯХ Възкръсналият се изявява, проговаряйки на човеците, но не с наши думи, а с такива, които се долавят с духовното ухо. В образа на Градинаря Възкръсналият се открива в истинския си облик, като градинаря на една нова градина, сеяча и покровителя на едно ново земно израстване. Мария е ПЪРВИЯТ човек на Земята, която Го вижда! В първия момент не Го познава, но след разменените “думи” протяга ръце за прегръдка, обаче е спряна строго: “Не се допирай до Мене!” Великденската Мистерия още не е изпълнена. Въкръсналият ще бъде изживян в Неговото пълно духовно-телесно откровение едва тогава, когато външните сцени привършат и в кръга на учениците започнат дълбоките вътрешни сцени. Но как можем да си представим “възкресението на плътта”?
Както Тайната вечеря е предшествана от две събития, така и Великденът се предхожда също от две подготвителни събития. Това от първата година съвпада с първото храмоочистване, когато Христос изрича смелите и загадъчни думи: “Разрушете този храм и след три дни Аз ще го изградя отново”. Второто е далеч от хората, когато през втората година, в уединението на нощта, учениците виждат Христос да ходи по водата – одухотвореното астрално тяло на Исус окончателно надраства законите, на които е подхвърлено физическото. Същинското Великденско събитие лежи отвъд Голготския час и показва, че Христовата “биография” не привършва с физическата човешка смърт, а само преминава в нова степен на съществуване. Той се появява сред своите в нов духовно-телесен облик, изтръгнат от смъртта. Разбира се, това не е предишното земно материално тяло, което подлежи (както при всеки човек) на разлагане. Тогава с какво тяло се е явил? Как е “победил “ плътта, т.е. физическото тяло?
След полагането в гроба около човека в продължение на три дни остава етерното (като носител на спомените) и пред душата се разгръща величествената панорама на тоталното спомняне. Едва след това етерното тяло се съединява със световния етер и Прагът е напълно прекрачен. Гола и без никаква обвивка, душата е изправена пред погледа на мировото правосъдие. Никаква светлинка не прониква отвън в дълбокия мрак. Ужасяващата “втора” – душевна – смърт, водеща до безсъзнание, идва като резултат от изгубеното етерно тяло. Това може да бъде преодоляно само ако в земен план станем господари над материята. Така след смъртта си пренасяме и отдаваме в царството на сенките една сияйна сила, с която пробиваме околния мрак и заедно с живите земни човеци участваме в битката на светлината срещу мрака. Чудото на Великдена е, че Христос прекрачва Прага без смъртта да понижи нещо от победната Му духовна власт над материята. За три години Той напълно одухотворява мъртвата материя на физическото си тяло. Много е вероятно трупът, увиснал на кръста, да е ПРОСВЕТНАЛ като знак за предстоящия Великден. Властното величие над смъртта, което Му позволява да възкреси Лазар, с Възкресението се превръща в триумф. Превъзходството на Неговия Дух над материята е така огромно, та апостолите са повярвали, че Го виждат с телесните си сетива. Но това не е тяло, разбираемо в Земен смисъл. На учениците се открива граничната зона, в която духовното може да излъчва себе си, да създава и поражда материя. Възкръсналото тяло е проникнато от силите на мирозданието. Победоносната мощ над материята и смъртта е толкова голяма, че успява да изтръгне ЕТЕРНОТО тяло от разлагащото посегателство на смъртта. Победата на Великден се състои в това, че вместо да бъде отлъчен от смъртта в една далечна и безсилна отвъдност, Христос остава на Земята чрез преобразените етерни сили. Тялото, в което се открива на учениците, е безкрайно повече от едно етерно тяло. Той не би се отскубнал от космически-центробежната тенденция за сливане със световния етер, ако не е бил просмукан с формообразуващата квинтесенция на физическото тяло. “Есенция квинта” е един тайнствен свръхсетивно-духовен пети елемент над останалите четири, които според древния възглед изграждат физическия материален свят. Този елемент ги държи и направлява като един формиращ принцип. Извоюваното от смъртта етерно тяло на Христос е било преизпълнено от активно-излъчваната творческа сила и от една телесно-центрирана тенденция. Духовното тяло на Възкръсналия може да се характеризира като етерно тяло, което разполага със земната форма на едно физическо тяло или също като едно освободено от смърт и тление физическо тяло, извисено до степента на етерното тяло. От гроба възкръсва безсмъртният ФАНТОМ на Христовото тяло, който е същността на физическото тяло. Ето защо се казва, че Христос е възкръснал от гроба с физическото си тяло, т.е. с “плътта”. С този чист, неизкушен фантом на Исус, физическата форма на тялото е върната на човека и е спасена еволюцията ни. Ако от Адам произлизат тленните ни физически тела, то от фантома на Христовото тяло произлизат безсмъртните духовни тела на всички хора. Такова тяло се нарича “СОЛ НА ЗЕМЯТА”. С него ще преминем и на Бъдещия Юпитер. Сияещият фантом на Христовото тяло вижда и Павел пред Дамаск и никакви други доказателства не са му били нужни, че Христос е възкръснал и е жив. Затова Го нарича втория Адам.
Сам Отец е възкресил Христос! Адептите и Посветените преди това достигат посвещение, намирайки се вън от физическите си тела, но те не постигат възкресение на ФИЗИЧЕСКИЯ фантом. При тях умира и възкръсва душата, а при Христос възкръсва ТЯЛОТО! Въплъщението Му във физическо тяло всъщност е най-великата жертва, а въпросът за Възкресението е най-важният, който стои пред човечеството. След като минава през смърт и възкресение, Христос разкрива древните мистерии и ги изважда от интимната прикритост на центровете за Посвещение върху сцената на обикновения човешки живот. Така Посвещението е поставено на Християнска основа. Оттогава “смърт и възкресение” се превраща в ЗАКОН, който е валиден за вътрешната и външна съдба на всеки, без значение дали го разбира.
Накрая, в Неделята, на Небето изгрява самото Христово Слънце, което се е преборило с космическите сили през всички етапи на Страстната Седмица. Така седемте дни от седмицата получават нов смисъл и нова душевно-формираща сила. В своето духовно тяло Христос остава близо до човека, както е обещал: “И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света”. Силата, чрез която Христос е извоювал победа над смъртта, е космическата Любов, която в Него добива човешки облик. Пилат казва: “Ето ЧОВЕКА!” Да, Този, който увисва на Кръста, Този, който преобразява всяко земно създание, Той е всъщност най-истинският и свят образ на човешкото същество.
Откъс от “Възкресението и съдбата на човека” – лекция от Димитър Мангуров, 20.04.2003 г., град Варна.