Слънчице мило мамино
Слънчице мило мамино, я изгрей Слънце я изгрей
Рано ми рано в неделя, та да огрееш слънчице,
Бащини равни дворове, и трита бора високи.
Болен ми Пеьо лежеше, майка му вода даваше
жално му милно думаше – Я стано синко да видиш,
твоите верни другари хорото водят и пеят.
Къде е Пеьо да дойде, хорото да ни поведе?
Не мога мале да ида, мъка ми е мале на сърце
По мойта вярна изгора, хубава мома гиздава.
Мама на Пеьо пак дума: И туй ли да та науча,
Изпрати синко сватове, сватове с тежки дарове
За снаха да я поискат, за снаха за добро чедо.