Не съм против яденето, но съвременните хора мислят, че всичко се заключава в яденето. И наистина, то отнема една трета от живота ни, защото от сутрин до вечер само за ядене слугуваме: сутрин мислим какво да пием, дали чай или мляко, дали млякото да бъде приготвено с какао по немски, или с кафе по турски, с каймак ли да бъде или без каймак; едва сме закусили, почваме да мислим за обяд какво да ядем, ще има ли пиле или говеждо, с какво ще бъде сготвено, с домати ли или с тиквички, месото накълцано ли да бъде, дали ще има това или онова; свършим обяда, почнем да мислим какво ще има за вечеря. Някой път сме задоволени, друг път не. Постоянно правим изменение на храната. И наистина, храненето е станало цяла готварска наука, по която хората отиват да се специализират. То е хубаво, но то не е крайната цел на живота. Силата на една храна, която може да използва нашият стомах, не зависи от това – как тя е сготвена. Да не мислим, че като сложим повечко солчица, пипер и масло, храната ще бъде по-здрава – всичко това е за нашия вкус, за устата. За да изпитаме една храна дали е добра, трябва да видим, като постои половин час в стомаха, какво е разположението на тоя последния: щом има малка тежест на стомаха, малко неразположение, стомахът казва: „Тази храна не съответства на вашето здраве, не мога да ви дам потребните сокове“. Утре пък казваме: „Я да му туря повечко, за да усиля работата му“, докато лекарите констатират разширение на стомаха. Съвременните хора живеят само за стомаха си, и затова чрезмерната им работа е погълната само от чувства и мисли за него. Учителят преподава в училището и мисли колко пари ще вземе – 300 ли лева или 400, и колко ще употреби за храна и за туй и онуй. Всичкият въпрос е сложен само за яденето, и след туй се чудим защо не можем да се издигнем като учители и свещеници. Всички гледаме как да поставим тялото в по-здравословно състояние – каква храна да му дадем, какво жилище да му направим; всички работим за външната обстановка на нещата, но никой не се спира да помисли за вътрешната страна на човешкия живот. Както нашето жилище трябва да е наредено хубаво, така трябва да бъде в ред и нашият ум. Ако е потребна хигиенична къща за нашето тяло, също така трябва да бъде хигиенично обставено и нашето сърце. Не считам умен човек оня, който има хигиенична къща, а няма хигиенично обставено сърце. Та когато осъждаме крайностите, ние обръщаме голямо внимание на слугуването само на известни външни неща, когато би трябвало на първо място да обръщаме внимание на своя ум и на своето сърце, па тогава вече на своето тяло. Само ако така съграждаме живота си, ще имаме Божието благословение.
Откъс от “Законът на служенето” – беседа от Учителя, държана на 27 юли 1914 г.