Изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да научи да живее с цветовете, не да вземе готовите цветове от палитрата, но да вземе разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете…. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата….Тук не се рисува НЕЩА, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета. Рисуването на НЕЩО – то може да дойде едва по-късно. Когато децата твърде рано започнат да рисуват НЕЩО, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
…
След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам да каже:о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
Помислете си само как децата изживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане. Тогава в тяхната душа отново оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.”
Рудолф Щайнер, “Духовно-душевните градивни сили на възпитателното изкуство”.