Аудио прочит на “За ранното интелектуализиране на децата” може да намерите под текста.
За да станем добре изградени хора следва да сме развили няколко неща. Първото е физическото тяло. От гледна точка на пораснали деца това изглежда като нещо естествено, но ни е отнело много време и усилия. Не е било лесно да се научим да ядем, да ходим, да разграничаваме сетивата си и т.н.
Второто нещо е развитието на душевността. Тук следва да имаме усещане за това как външния свят, който познаваме с физическото си тяло, ни влияе. Дали харесваме някой цвят, някое растение, местност, вкус, аромат и т.н. е над прякото познание от сетивата. Тук ние вече имаме отношение и привличане към едно и отдалечаване от друго. Доброто оформяне на душевно-чувствения свят е нещо много съществено.
Третото нещо е да развием мисленето. То е когато след като сме се докоснали със сетивата даден предмет, имаме усещане, следва да формираме мисъл и да извлечем принципи, които вече са отвъд чувствените усещания и не са наши, а принадлежат на естеството на самия предмет. По този начин се докосваме до законите в природата.
Освен тези три свята – физически, чувствено-душевен и мисловно-духовен следва да развием и още един, който само ще споменем – това е азовото съзнание.Така при развитието на тези компоненти в една възраст, след порастването, ще имаме пълноценни хора.
В днешната епоха, поради характера си, има няколко опасности това да не се случи правомерно. Така се получава, че на първите два компонента – физическо тяло и душевност не се отделя необходимото внимание, а често балансът е нарушен и се набляга повече на интелектуализирането. Родителите обикновено са доволни, когато детето е умно, може да чете, пише, знае и разпознава. Но често такива способности в ранна възраст са развити за сметка на доброто овладяване на физическото тяло и на чувствения живот.
Нужна е голяма сила на майката, която откаже да включва детето си в общественото състезание за по-умни деца.
До какво довежда ранното интелектуализиране? До това, че в една по-зряла възраст индивидът няма да е развил добре физическото си тяло и то няма да бъде толкова хармонично и здраво. Заедно с това, поради пренебрегването на овладяването на душевно-чувственото тяло, бихме имали не добре развит човек, склонен към разстройства на нервната система, морала и мотивацията. Когато даден живот не бъде подкрепян от доброта в сърцето и топла душевност, а бъде подчинен изцяло на умствения живот опасността за достигане на цинизъм в мисленето и в светогледа е голяма.
За да имаме добре развит човек следва да са налице: хармонично развито и добре овладяно физическо тяло; богат и балансиран душевно-чувствен живот; добре развит, проникващ и жив мисловен свят. Така именно здравото тяло ще е основа, душевния живот ще дава сили и топлота към умствения живот, който ще се разгръща като изгряващо Слънце. И на основата на тези три процесъаще имаме възможност за правилно изграждане на азовото съзнание.
Правомерното изграждане на човешката организация има своите етапи. В различните периоди има подходящи условия за развитие на една или друга способност. Така както прохождането има определен период, израстването на зъбите, половото съзряване и т.н.; така и изграждането на физическото, чувствено-душевното и мисловно тяло имат периоди, в които се развиват.
Добре е да знаем тези периоди, за да се съобразяваме с тях било като родители, учители, приятели, роднини или просто хора, общуващи с израстващите човеци.
Съвсем близко до естествена мисъл е, че първият период би следвал да бъде с акцент върху изграждането на физическото тяло, след това върху душевността и накрая върху ума. Разбира се, един период никога не е само едностранен. Но ако пренебрегнем важното в даден период и наблегнем на друго, тогава ще получим отклонения.
И така периодите условно са:
- 0-7 години или до смяната на зъбите – развитие на физическото тяло;
- 7-14 или до половото съзряване – развитие на душевния живот;
- 14-21 – развитие на умствените способности.
Тук, за да разберем и проникнем напълно в нещата следва да имаме богат и хармоничен душевен живот и добре устроен умствен живот с цялата светла разумност. Така бихме избегнали изопачения и едностранчивост.
В този ред на мисли съвременните разбирания за възпитание и образование са се отдалечили от необходимостите на естественото развитие. Ние трябва да осъзнаем това и постепенно като човечество да се погрижим, за това да се развиваме по-хармонично.
Поздрави на всички майки и бащи, учители и възпитатели, които се стремят да възпитават новите хора по-балансирано. Имаме нужда от цялостни човеци.
Въпросът с преждевременното интелектуализиране не е само в недоразвитието на душевния живот, а и на качеството на умствения процес, понеже той остава без подхранването на добрата сърдечност. Така не можем да получим и онова мислене, което ни е необходимо, а то бива заместено с мъртво абстрактно мислене, което работи с празни понятия и няма силата да издига.
Здраво тяло, хармонични чувства, светла мисъл!
Калоян Гичев, 1 юни 2016 г., София.