Добре дошли в Жеравна!
Жеравна е малко село, разположено в източна Стара планина. В селото са запазени над 200 дървени къщи, строени преди и по време на Възраждането. Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също със забележителните котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.
Селото предлага добри възможности за почивка и туризъм – през последните години са построени няколко нови къщи за гости, предлагащи добри условия на туристите. Създадени са и условия за конна езда. Конната база се намира в близост до къщата на Никула Чорбаджи.
Всяка година Жеравна се посещава от десетки хиляди туристи. Към обществените сгради се числят: музейни къщи; църква с Хилендарски метох; художествена галерия; библиотека/читалище; здравен дом; детска градина; кметство и поща; Хаджи Вълчовият хан; Димчовото кафене; Старата фауна; дърводелска работилница към Национален Институт и паметници на културата.
Църква „Свети Николай“’. Построена е през 1834 г. Първоначално е изографисана от майсторите зографи Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна. Изписването започва на 6 май 1833 г. и завършва на 20 декември 1840 г. Днес към храма е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. Иконите са датирани от втората половина на XVIII и началото на XIX в. Те са дело на автори от тревненската школа и неизвестни автори работили в ранната средновековна традиция. Запазени са и богослужебни книги от втората половина на XVIII в. Днес църквата е действащ храм.
Жеравна е световен архитектурен паметник. До ден днешен са запазени близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е Хилендарският метох, в който отсядат хилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата История. Селото взима активно участие в Априлското въстание.
Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи: Къща на Сава Филаретов; Родната къща на Йордан Йовков; Църквата „Св. Николай“; Старото класно училище – сега е картинна галерия; Къщата на Руси Чорбаджи. Извън Жеравна може да се посетят: град Котел – Природонаучният музей; Галатанското училище; Кьорпеевата къща; Музей на котленските възрожденци; село Медвен – Къща-музей Захари Стоянов и местността Синия вир.
Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка).
В Жеравна има хубави и китни къщи за гости, където може да отседнете и да прекарате няколко хубави дни в Стара планина.
Повече информация за къщите за гости и друго за Жеравна може да видите на: http://jeravna.com/
Снимките са публикувани с разрешението на автора им: www.ndimitrov.com
Ползвани са материали от: bg.wikipedia.org
