Нека да си послужим, скъпи мои приятели, с един хипотетичен прост пример. Този пример бих могъл да взема както от великите световни събития, така и от ежедневните случки. Ще си послужа с един извънредно прост пример. Да предположим, че двама-трима души се приготвят за излет. Те възнамеряват да предприемат едно пътуване, да речем, през един планински проход. Когато се пътува през един такъв проход, случва се примерно някъде горе да има надвиснала скала. И така, сега хората се приготвят за пътуването и искат да тръгнат в определеното време. Обаче кочияшът си поръчва още една халба бира, която му донасят със закъснение. Той закъснява да тръгне с пет минути. После сяда в колата и компанията тръгва. Всички се отправят нагоре към планинския проход. И тъкмо когато стигат там, където се намира надвисналата скала, тази скала се откъсва, пада върху колата и премазва цялата компания. Хората загиват, а кочияшът остава незасегнат. Да, виждате ли, тук сме изправени пред един точно такъв случай. Сега Вие ще попитате: Има ли кочияшът някаква вина за трагедията, или тук е в сила една абсолютна необходимост? Беше ли абсолютно необходимо тези хора да бъдат сполетени от нещастието? И дали мудността на кочияша беше само донякъде вплетена в тази необходимост? Или бихме могли да мислим, че ако кочияшът би бил точен, пътниците нямаше да бъдат засегнати от падналата скала, понеже в този случай те щяха да изпреварят момента на срутването, макар и с няколко секунди?
Ето как в областта на всекидневния живот рано или късно възниква големият въпрос за свободата и необходимостта, който е вътрешно свързан с това, което наричаме „виновност” или „невинност”. Естествено, ако всичко подлежи на някаква абсолютна необходимост, тогава не бихме могли да говорим за вина на кочияша, а бихме могли само да кажем: Необходимо е било именно тези хора да понесат смъртта. На този въпрос ние се натъкваме на всяка крачка в живота. Той принадлежи към най-трудните въпроси. Към въпросите, в които, ако искаме да ги разрешим, веднага следва да се намесят Ариман и Луцифер. Когато се опитаме да разрешим този въпрос, първоначално се намесва Ариман и това ще се разбере в хода на следващите лекции.
Но, скъпи мои приятели, сега ние трябва да поемем по един път, напълно различен от този, по който обикновено се тръгва. Когато хората започват да търсят разрешението на този въпрос. Виждате ли, Когато човек се заема с разрешаването на такъв въпрос, той най-напред си казва: Ето сега аз ще проследя цялата верига от събития кочияшът закъснява… Колата тръгва… скалата пада и т.н. Когато човек проследява подобна верига от събития, той си задава въпроса: Има ли тук, в самата основа на случката, някаква необходимост, или пък всичко би могло да стане и по друг начин? Тогава той насочва своя поглед единствено върху външните събития. Той вижда събитията в тяхната последователност и в условията, при които те се разиграват на физическия свят. Но човекът е склонен към подобни размишления само тогава, когато е настроен материалистично и взема в съображение само физическото тяло на човека. Той казва: онова, което виждаме и узнаваме за човека, то наистина съществува. Подобен тълкувател не пристъпва от физическото тяло към така нареченото етерно тяло*5 и ако е истински, твърдоглав материалист, той се присмива и се подиграва, ако някой започне да твърди, че в основата на физическото тяло стои едно по-фино етерно тяло. Тук аз няма да се спирам на излишни подробности. В хода на годините ние се убедихме, че не бива да говорим единствено за човешкото физическо тяло, без да сме изяснили за себе си как стои въпросът с човешкото етерно тяло. Може би, скъпи мои приятели, мнозина от Вас не са си задавали въпроса: Но как стоят нещата с другия свят, който се намира вън от човека, със света, в който стават обичайните световни събития и процеси? Наистина, ние говорихме също и за други неща в този свят: че когато човек използува само физическите си сетива, той изобщо не стига до предчувствието, че физическият свят също е изпълнен с онези свръхсетивни Същества, които срещаме и при човека. При това имаме етерното тяло по-рано го наричахме с името елементарно тяло навън в природата,и изобщо във външните физически процеси имаме едно редуване между самите тях и процесите, които стават в елементарния или етерен свят. Тези две неща вървят напълно успоредно. Навсякъде и по всяко време във физическите процеси се намесват онези процеси, които се разиграват в етерния свят. И така, ние можем да предположим: Както е вярно, че когато по отношение на човека казваме „той има физическо тяло”, това е до голяма степен едностранчиво и следва да добавим, че той има и своето етерно тяло, така също можем да предположим, че същото се отнася и за външните процеси. Това, което възприемаме първоначално с нашите физически сетива и с нашия физически ум, е само едното. Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло. В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: Един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот. Но после той идва при Вас… или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни за по-нататъшния им живот.
…
Но сега, виждате ли, когато проследяваме събитията на физическото поле, ние стигаме дотам, че обгръщаме тези събития в едни или други мисли. И когато проследяваме събитията на физическото поле, ние действително стигаме дотам, че за всяко събитие търсим определена причина, съобразявайки се с причинно-следствените закони. И това не може да става по друг начин. Навсякъде за едно следствие ние търсим съответната причина. Когато нещо е станало, ние винаги търсим причината. Но това означава: ние търсим необходимостта. Нали така, при простия пример, които избрах ако постъпите с нужната педантичност. Вие бихте могли да си кажете: Ето, тези хора бяха заедно. Те взеха решение да тръгнат в точно определено време. Но когато се опитам да проследя защо кочияшът се забави, аз ще тръгна да търся причината по различни пътища. Първо, нали така, ще се спра на кочияша и защо той е бил възпитан така, че е станал един бавен и муден човек. После ще разгледам различните обстоятелства, поради които неговата халба бира е закъсняла. Тук навсякъде ще срещна цяла верига от причини. Аз вече посочих как едно обстоятелство се намесва в другото, така че нещата не биха могли да се разбият по някакъв друг начин. И постепенно аз ще стигна дотам, че напълно да изключа свободната воля на кочияша, защото, когато за всяко следствие имаме съответната причина, в това се включва също и всичко онова, което човекът върши. Нали така, кочияшът си поръчва още една халба бира може би защото на младини е бил твърде малко наказан и бит. Ако беше бит повече, нещата едва ли биха протекли така. Следователно ние навсякъде опираме до връзката между причина и следствие.
Този факт обаче е свързан на свой ред с обстоятелството, че нашите понятия са валидни само в условията на физическия свят. Защото, помислете само, че когато искате да разберете нещо, тогава една мисъл задължително трябва да произтича от друга, т.е. Вие сте заставени да разбиете едното звено на веригата от другото. Присъщо за природата на понятията е, че едното трябва да произтича от другото. Друг начин няма. Обаче всичко онова, което на физическото поле е нагледно и съобразено с понятията то веднага се променя, щом се издигнем в най-близкия свръхсетивен свят. Там вече нямаме работа с причини и следствия, а със Същества. Там се намесват именно Съществата. Във всеки момент се намесва някакво друго духов но Същество, което или помага, или пречи. Там съвсем нямаме работа с това, което можем да проследим чрез нашитепонятия.
…
И сега ние трябва да разберем следното: в основата на нашия свят стои един друг свят, за който не бива само да предполагаме по отношение на нашия свят, че той е просто духовен свят, а за него трябва да пред положим, че там съществува един съвършено друг род връзки между събитията; и че с начина, по който използуваме нашите понятия, за да обясняваме или да доказваме това или онова, там, в конкретните ситуации на духовния свят, ние не можем да сторим нищо.
Така ние виждаме как двата свята се проникват взаимно: Единият свят, който може да бъде вплетен в понятия и другият свят, който не може да бъде вплетен в понятия, а може да бъде само съзерцаван. Това, което посочвам тук, отива още по-далеч, скъпи мои приятели. Обаче хората не обръщат внимание на тези неща. Представете си само как някой вярва, че може да докаже всичко и че е валидно само доказаното твърдение този човек може да изпадне в следното положение. Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма никаква валидност. Следователно в хода на историята всичко трябва да бъде доказвано. Или, с други думи, аз трябва само да напрегна моите мисли и тогава ще мога да докажа например дали някога е съществувала, или не Мистерията на Голгота. И много близко до ума на днешните хора е да заявят: Щом не може да се докаже, че е съществувала Мистерията на Голгота, тогава тази Мистерия на Голгота е направо една безсмислица, тя въобще не е съществувала!
Но какво мислят поначало хората за доказателствата? Те предполагат, че се тръгва от определено понятие, преминава се през следващите понятия и въпросът е доказан. Обаче на такъв вид доказателства се подчинява само физическият свят. Другите светове въобще не се подчиняват на такива доказателства. Защото, ако бихме могли да докажем, и то от гледна точка на необходимостта, че Мистерията на Голгота е трябвало да се случи на всяка цена, тогава от нашите понятия би трябвало да следва: тя няма нищо общо с едно свободно действие! В този случай Христос би трябвало да слезе от Космоса на Земята защото човешките понятия изискват това от него и в известен смисъл го принуждават. Обаче Мистерията на Голгота е едно свободно действие, което не може да бъде логически доказано. Все някога трябва да се замислим върху този важен факт.
Същото се получава, когато хората искат да докажат, че „Бог е сътворил света”. Така размишляват те и по-нататък в своите понятия. Обаче, за да „бъде сътворен светът”, това би могло да стане само под формата на едно свободно дело от страна на Божественото Същество! Оттук следва, че човекът не може да докаже това свободно дело чрез онази необходимост, която е присъща на човешките понятия, а той трябва чисто и просто да го види, ако иска да стигне до него.