В лечебния процес е от изключителна важност въпросът за варената и за суровата храна. Отново не желая да защитавам едното и другото, моля в тази област да не ме считате за агитатор, но обективно трябва да изследваме, какво всъщност е налице.
…Храната би представлявала един непрекъснат лечебен процес, ако не бихме варели хранителните продукти. Ето защо приемането на сурова храна в много по-силна степен представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна, което е по-скоро един обикновен хранителен процес. Това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан смисъл представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна. Суровоядството много повече се доближава до същинското лечение, отколкото варената храна. Към това бих желал да прибавя, че всичко онова, което е сварено, е така да се каже, парализирано в своето действие; докато всичко онова, което бива въведено сурово в организма, т.е. плодове и други подобни, то излиза извън тракта и нахлува в периферията, изразява себе си много повече в периферията, и стимулира например кръвта, да изпраща в периферията своята изхранваща сили.
Разбира се, при всички тези неща, в съображение идва индивидуалността. Ето защо в изминалите лекции, казах: Надали в тази област можем да кажем нещо, което в някакво определено отношение от своя страна да не е вярно; но тези неща трябва да се познават като основни насоки, когато например в отделният случай трябва да си кажем: Да, при този болен не би трябвало да предпиша суровоядство, тъй като в такъв случай аз бих предизвикал това или онова в неговата конструкция ето тук мога да го направя, а тук не мога да го направя. Но все пак остава вярно това, което току-що бе характеризирано.
Откъс от десета лекция от цикъла „Духовна наука и медицина“ от Рудолф Щайнер (GA-312).