Който първо хвали, а после кори – той два пъти е лъгал.
Това е поговорка от приказките на 1001 нощ. Поговорка от стари времена, която Маруф обущарят споменава в разказа си, разказан от Шекеразада (Сладкодумка).
Понякога и ние сме в това положение – да сме изправени пред това първо да хвалим, а после да корим. Дори твърдим, че тогава сме прозрели истината. Но – поговорката казва, че в този случай ще сме лъгали два пъти.
Правилният път е точно обратен – не да се разочароваме от живота и от хората, а да се влюбваме в тях. За това ни дава пример Апостол Павел – той първо кори, а после хвали. Т.е. той върви от безлюбието в любовта. Това е и правилният път, който може да ни издигне. Другият път – първо на хвалене, а после на корене означава, че още не сме разбрали нещата; не сме благодарили за всички блага и условия, които имаме; и че не сме намерили положителните аспекти за дадения случай и сме се фокусирали само върху негативната страна. А такъв фокус води до стеснение, ограничени и фиксиране в низшата природа, а от там до спъване.
“Който първо хвали, а после кори – той два пъти е лъгал” – за да бъдем истинни, трябва да следваме пътят на любовта – от безлюбието в любовта – възходящият път. Да имаме сили да го правим и да растем!
Калоян Гичев, 26 август 2016 г., София.
Аз обаче мисля че първо трябва да се хвали и то не само от практиката и дори и апостол Павел го прави. Аз не знам къде Апостола започва директно с критика – мисля че всичките послания започват с подкрепа и окуражаване.Ако човек първо кори може и да не дойде ред за хвалбата, няма да го чуят. Да речем че моята работа е свързана с оценка на качеството. Когато започвах работа точно това и правех-критикувах директно и хората се наостреха против. А сега когато ги похваля и покажа първо добрите неща които са направили и после им кажа че има неща които трябва да се подобрят хората се амбицират да го извършат по добре.
Апостол Павел първо гони християните. Смисълът е, че той се обръща, извървявайки своя път към Христос и мистерията на Голгота.
Така частично обаче идеята на есето се губи. Смисълът е ясен – който първо хвали, а после кори – той два пъти е лъгал. Разбира се, подходено механично и буквално можем да стигнем до противоречия. Но под тях може да съзрем смисълът – да търсим положителното и да вървим в пътя на Любовта, доколкото имаме сили за това. Дано да имаме тези сили и да ги приложим. Поздрави,
Погледнато цялостното развитие на един човек може би е възможно да се каже и така както сте го писали, но то е валидно в периода на развитие на човека. Човек вижда първо недостатъците на другите но когато стигне познанието на любовта вижда първо положителното в хората. И ако обичаш някого никога не започваш да укоряваш никога не виждаш лошото. Което не означава двоен стандарт. Въпрос на виждане – чашата наполовина празна ли е или наполовина пълна? Човека когото гледаш, първо кое виждаш в него – доброто или лошото. Който първо критикува , вижда първо лошото и не е познал любовта. Който първо хвали вижда първо доброто в човека. Който първо кори срива другия, който първо хвали повдига другия.