Възпитанието на правото на клиента е характерно за днешния обществен ред. В това обаче се корени една опасност. Опасността е в това да основаваме и формираме отношения към хора на базата на обществени закони и на парите. Когато се изправя като клиент, който “винаги има право” в мен вместо да се събуди топлото чувство към душата, която надзърта от отсрещния човек, в мен се надига ниското чувство да покоря този човек, да наложа моята воля над неговата, посредством силата на парите и държавните закони.
Когато изискам от някой нещо по силата на парите, поради това че той е решил да се покори на парите и е готов да следва моята воля, за да получи парите – тогава ако останем в това положение отношенията между нас биват формирани единствено от интереса към финансовите средства. Такова отношение далеч не ни помага в пътя на пред, а е опасно за душата.
Да си клиент е много отговорно. Когато някой работи за нас, ние трябва да се молим за него – това са думи от Учителя Беинса Дуно. По този начин ние формираме отношение към човека не само на база парите, а се обръщаме към душата му, обръщаме се към Бог и се молим за него, разбира се неформално и най-искрено. Така, освен практичността на парите, ние имаме възможност да проявим любовта. В този случай ние се издигаме над земната необходимост и човешките закони и правим нещо, за което не сме длъжни. Толкова е красиво, когато правим нещо повече, когато даваме повече от дължимото. Тогава нашият мотив да даваме не е само плод на външни закони, а ние ставаме извор на доброто, вътрешният ни свят е източникът на морала, който ние внасяме в света.
Когато сме в положението на изпълнител и работим за някого също можем да се издигнем над формализма и да излезем отвъд само финансовия интерес. Вътрешно можем да благодарим на човека, да се зарадваме, че може да услужим на тази душа, да изпратим светла мисъл, да открием една добра черта в него, като по този начин осъзнаем, че Бог работи в него и през него.
Всичко това е достъпно и приложимо без да преобръща външно живота ни. Когато го практикуваме осъзнато с радост и стане част от нас, тогава е въпрос на време и всичко да се промени. Но трябва да започнем отвътре, да се изграждаме като свободни хора с чисти сърца, светъл ум и добра воля.
Да се молим за тези, които работят за нас и да благодарим когато ние работим за някого.
И нека да завършим с откъс от Благовестието на Матей:
1. Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак немате заплата при Отца вашего който е на небеса. 2. И тъй, кога правиш милостиня, не треби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си. 3. А ти кога правиш милостиня, да не узнае левата ти ръка, що прави десницата ти; 4. за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.
5. И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото те обичат да си правят молбата стоеще по съборищата и по ъглите на улиците за да се явят на человеците; истина ви казвам, че приимат заплатата си. 6. А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно, и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.
Калоян Гичев, октомври 2016 г., София.