Ако искаме да разберем Мистерията на Голгота правилно, ние трябва да си изясним въпроса: какво имаше предвид Христос Исус под вяра или упование? Ние имаме твърде теоритична, твърде абстрактна представа за вярата днес. Разгледайте за момент обичайната представа на човека за вярата, когато той говори за противоположността между вяра и познание. Познанието е онова, което може да бъде онагледено и доказано; вяра е онова, което не подлежи на доказателство, и все пак се счита за вярно.
Сравнете тази идея за вяра с разбирането, което проповядваше Христос Исус. Нека ви насоча към този абзац в Евангелията: “Ако имахте вяра и не се съмнявахте… и ако кажехте на тази планина, стани и се хвърли в морето, ще стане.” (Матей 21:21). Колко е силен контрастът между това разбиране за вярата и настоящето разбиране, което всъщност вижда във вярата просто един заместител на познанието. Малко размишление ще покаже каква е същността на Христовото разбиране за вярата. Вярата трябва да бъде активна сила, сила, която да постига нещо. Нейната цел не е просто да извивка една идея или да пробуди познание.Онзи, който притежава вяра трябва да може да мести планини. Ако се обърнете към Евангелията, вие ще откриете, че навсякъде, където се появяват думите “вяра” и “упование”, те са свързани с идеята за действие, че на човека се дава сила, чрез която нещо може да бъде извършено, или постигнато, нещо, което поражда положителни резултати. И това е изключително важно.
Рудолф Щайнер, откъси от книгата „Градивни камъни за разбиране на Мистерията на Голгота“.