Най-важното е да се осъзнае, че намесата на Христовия Импулс в историческия живот на човечеството беше не само едно събитие на физическия план, към което можем да подходим чрез изучаване на историческите факти, но и истинско духовно събитие. Аз вече изтъкнах че това, че Евангелието свидетелства, че Христос беше разпознат от дяволите, има по-дълбоко значение, отколкото обикновено се признава. Казва ни се, че Христос извършва изцеления, описани в Евангелията като изгонване на зли духове. И постоянно ни се напомня че дяволите знаеха кой е Христос. От друга страна, самият Христос смъмря дяволите и „ги накара да не говорят, защото те знаеха, че Той е Христос.“ (Марко 1: 34, Лука 4:41). Следователно появата на Христос не беше въпрос само на преценката на хората. Възможно е в началото хората да са нямали ни най-малка представа какво предвещава идването на Христос. Но дяволите – същества принадлежащи на свръхсетивния свят – Го разпознаха. Следователно, свръхсетивният свят знаеше за Неговото идване. По-осведомените водачи на ранните християни бяха твърдо убедени, че идването на Християнството беше не просто събитие на земния план, а нещо, свързано с духовния свят, нещо, предизвикало радикална промяна в духовния свят. Без сянка на съмнение водещите духове на ранното Християнство бяха твърдо убедени в това.
Рудолф Щайнер, откъси от книгата “Градивни камъни за разбиране на Мистерията на Голгота”.