Важно е да се осъзнае, че сега живеем в една епоха, когато трябва да събудим духа още веднъж, така че той да може да участва в делата на хората. Може да си представите колко трудно ще бъде това, тъй като материализмът е толкова дълбоко вкоренен.
Дори и да изглежда трудно, днес ние трябва отново да направим истинската форма на християнския живот достъпна за човечеството.
Мнозина днес питат: защо трябва да се стремим към духовния свят, когато имаме достатъчно, с което да се задоволим с физическия свят; обикновеният човек търси практичен отговор на проблемите в този живот! – Но имат ли тези хора някаква причина да вярват, че посветените в мистериите в древни времена бяха по какъвто и да е било начин по-малко загрижени за физическия свят? Посветените знаеха, че духовния свят прониква физическия свят.
Вярвам, че ще мине много време, преди да бъде всеобщо признато, че диалектическият материализъм е истинското продължения на Осмия икуменически събор.
Материализмът на настоящето е несъзнателно повлиян от Събора през 869 г., който отрече духа и обяви, че човекът се състои само от тяло и душа.
Съвременният материализъм отива дори по далеч; той предлага също да отхвърли и душата. Това разбира се, е логично продължение. Затова имаме нужда едновременно от смелост и решителност, за да намерим своя път назад към духа по правилния начин.
Рудолф Щайнер, откъси от книгата “Градивни камъни за разбиране на Мистерията на Голгота”.
