Работата стои така, че колкото и силно да ругаем древните епохи — разбира се, не можем да възкресим отминалото време, — всички те са подхождали за хората, които са живели преди. За нас те вече не подхождат. Само времето, в което ние живеем, е подходящо за нас. Ако тук отново се появят хора, знаещи нещо за света, хора, които не предполагат примитивно, че човешката глава е само малко топче в майчиното тяло, а действително знаещи нещо за тези неща, биха се появили, в това число, и по-достойни политици. Ако човек нищо не знае, нима може да стане порядъчен, достоен политик? Този, който нищо не знае за човека, не знае също и какво трябва да правят хората. Ето защо е толкова необходимо да се появят хора, знаещи нещо за света. Това е, към което безусловно следва да се стремим.
Училищата, на свой ред, трябва да учат хората на това, което има ценност. Днес най-голяма ценност се придава на това, с помощта на което могат да се правят машини. За духовната наука, напротив, нищо не се говори, макар тя също да има немалка ценност; обаче на каква основа могат да се регулират човешките отношения, ако не се изучава духовната наука, а се изучава някаква абстрактна социология, изобретена без познанието за човека? Първо трябва да се изучи именно човекът, и то така, както ние го правим тук. Обаче това, което ви говоря тук, никой, за съжаление, не изучава. Спомнете си вашите собствени школски години! Изучавахте ли нещо подобно? А именно това е, което не достига днес на хората. Това, което изучава човек днес, действа върху него така, сякаш му слагате камъни в стомаха. Гъската все още може да понесе това, но не и човек. Ако вкарате камъни в стомаха на човека, той, заедно с храносмилателната си система, ще се разруши.
Ако човек се обучава така, както го обучават днес, всъщност, вие разрушавате неговата глава. Ако не използвам ръката си, тя ще отслабне, нали така? Ако неправилно използвам главата си, тя също ще отслабне. Обаче главата още в периода на вътреутробното развитие в тялото на майката вече получава звездните сили. Ако не и съобщите нищо, ако не може да има никакви мисли за звездите, тя остава слаба, по същия начин, както мускулите, които не се използват. Ако не развивате в детето представи за света, главата му ще остане слаба. И най-лошото в съвременното състояние е това — не го смятайте за обида, — че хората имат слаби глави, те не се разбират един друг, те се делят на класи и съвсем не се разбират помежду си. Това е все едно, ако искам да направя от един човек атлет, да допусна, мускулите му да останат съвсем слаби. Така стои работата и с хората, на които давам образование, но допускам, главата им да остане слаба, ако тя не знае именно това, което и е необходимо да знае. Ето как стои работата.
Ако децата, притежаващи безсъзнателна мъдрост, благодарение на която те градят своето тяло, са дораснали до смяната на зъбите и са получили вторите зъби, особено важно е да се доведе до съзнанието им нещо от това, което те по-рано са използвали безсъзнателно. Тогава те ще станат истински хора, такива хора, които, за разлика от сегашните, няма да имат извратено мислене, такива хора, които ще имат правилни представи за здравата духовна наука.
Погубвайки цялото социално мислене, ние няма да успеем да развием разумни мисли за това, какво трябва да се прави. Ако приложим истинската духовна наука, много в това отношение ще сe подобри.
Рудолф Щайнер, събрани съчинения 348.
