Поводът за написването на тази статия е участието на видния български писател и масон Димитър Недков в популярното предаване „Въпрос на гледна точка” на журналиста Стойчо Керев по телевизия News 7, излъчено на 17 ноември 2014 г. (виж https://www.youtube.com/watch?v=tfjdOPi6sJI) По темата за „Тайните общества и третия райх” в 10 мин и 25 сек. той казва за антропософското общество следното:
„(През) 1924 г. в Германия е разгромено едно много важно и противостоящо като мисия тайно общество, а това е т.нар. антропософско общество. (…) То е за (…) спецификата (…) за взаимотношенията човек – природа, космос – вселена … с изключителни разработки! То е разгромено по една единствена цел, за да бъде взето неговото учение, неговите разработки и те да бъдат превърнати в политическа доктрина (…) те да бъдат превърнати в манипулативната теза, която да превръща Хитлер в божество в очите на изстрадалия по това време немски народ. Точно на база документацията на антропософското общество се изгражда Черния орден СС.”
Според думите на Димитър Недков антропософското общество (АО) е „тайно” и разполагащо с изключителни разработки, а учението му е „взето” от фашистите и използвано за създаването на Черния орден на SS с окултна насоченост. Според него то е разгромено през 1924 г., а идеологията му служи за създаването на политическата доктрина на фашистка Германия, обожествяваща Адолф Хитлер.
Тези думи показват на първо място и преди всичко колко слабо познато днес на света е АО, както по отношение на неговата външна организация, така и по отношение на вътрешния му идеен живот. То не е добре известно дори на такъв изтъкнат изследовател, автор, езотерик и теоретик на Свободното масонство като Димитър Недков, а съдейки по реакцията по време на предаването, също и на Стойчо Керев, който, независимо от задълбочения си интерес към езотериката, дори не е чувал за него.
Във въпросното предаване Димитър Недков не се отнася негативно към АО, а дори напротив, определя го като „много важно”, а разработките му за „изключителни”. Личи обаче, че му липсва личен и жив досег с него и неговите разработки, заради което черпи сведения от външни източници, четейки от своите записки. При това мисълта му е малко накъсана и несвързана. Ако беше лично и по-подробно запознат с него или беше проверил информацията от своя таблет, щеше например да знае, че АО не е тайна организация, а от своето създаване до ден днешен е напълно открита за външния свят такава – както в организационен, така и в идеологически план. Това е дори записано в неговия устав при публичната му регистрация в началото на 20 в. в Швейцария. В България същото е регистрирано през 2001 г. Дори отчетът на финансовата му дейност се публикува ежегодно на страниците на официалния печатен орган в Швейцария, както и бройката на променящият се през годините членски състав, който също не е таен. Адресите и телефоните на неговите работни групи по света и у нас са изписани на челни места на съответните интернет сайтове и периодични издания, какъвто например в България е в. „Антропософски вести”. За участие в тях се допуска всеки, било то и чужденец, при това без никакви предварителни изисквания. Условията за членство са повече от символични, а единствено в неговия т.нар. „първи окултен клас” с духовно-научна насоченост има изискване за двугодишно членство. С други думи, АО е „тайно” само за хората, които не го познават или не подозират за съществуването му.
Не отговаря на истината и това, че АО е разгромено от фашистите през 1924 г., защото, както казахме, то съществува без прекъсване от основаването си през 1912 г. в Швейцария до ден днешен. Това не е възможно също и поради факта, че по това време нацистите все още не са на власт, нито имат правомощия да закриват организации в Швейцария. „Разгром” не може да се нарече и неуспешното покушение над Рудолф Щайнер през 1922 в Мюнхен, тъй като то е с по-ранна дата. От друга страна, исторически не е известно изчезването на документация на АО, а най-вероятно под такава таблетът на г-н Недков има предвид цялостната литературна дейност на д-р Рудолф Щайнер. Под формата на стотици книги и лекционни цикли тя съществува и до ден днешен, публикувана е и четена надлъж и нашир (в България са преведени и издадени под една или друга форма около 200), и е достояние на всеки, желаещ да се запознае с нея, било то и нацист.
Под „разгром” на АО вероятно записките на Димитър Недков имат предвид нещо друго, а именно успешният опит за отравяне на Рудолф Щайнер на 1 януари 1924 – само един ден след неговото встъпване в длъжност негов председател, след като дотогава играе ролята само на негов Учител и идеен вдъхновител. От публикуваната в 45-ти брой на вестник „Антропософски вести” статия по този въпрос става ясно, че отровата е поднесена в чаша чай от човек, който член на американско братство от т.нар. механически окултизъм. (виж статията със заглавие “Заговорът на 1 януари 1924 г.” в http://aobg.org/files/newspaper/bg/av45.pdf) По неговите лични самопризнания целта е била не физическата смърт, а провокирането на невярни или изкривени свръхсетивни възприятия на Рудолф Щайнер, които да доведат до компроментирането на личния му авторитет, а от там и цялостното му творчество.
Независимо, че Рудолф Щайнер преодолява душевния ефект от отровата, тя изглежда повлиява на и без това разклатеното му здраве, защото точно 9 месеца по-късно, в края на септември 1924, то рязко се влошава. Той заболява от неназована болест, която първоначално прекратява лекционната му дейност, а пет месеца по-късно през февруари 1925, вследствие на увреждания на стомаха, причинява смъртта му. Не е известно в месеците преди смъртта д-р Щайнер да прави връзка между „болестта”, както я наричат, и въпросното отравяне, но такава явно има и най-вероятно е свързана със съвместяването на двете длъжности: окултна и светска в рамките на едно и също светско общество като антропософското. Това са противоречащите в известен смисъл една на друга длъжности окултен Учител и светски председател на публично, а не тайно или окултно, както се твърди в записките на Димитър Недков, общество като антропософското.
д-р Рудолф Щайнер
Самият Рудолф Щайнер описва в лекционния цикъл „Кармични отношения” как заемането на длъжността председател на АО носи риск от промяна на отношенията му с инспириращите го духовни същества, което означава, че предприетото от него действие не е съгласувано с тях, а представлява своеобразно своеволие. Наистина те му прощават и дори – според самият него – засилват откровенията си през следващата година, което води до появата на особено важните лекции от цикъла „Кармични отношения”. Те проследяват поредици от прераждания на редица видни исторически личности, сред което има намеци и за неговата собствена. (Виж книгата на Томас Майер „Мисията на Рудолф Щайнер”, изд. „Даскалов”, където това е подробно изследвано!) Въпросната ложа по механически окултизъм обаче, разглеждайки този акт на Р.Щ. от земна гледна точка, не му прощава, а се възползва от факта, че като окултен Учител се излага на законите на земния свят – неокултното АО и го наказва с посегателство върху душевното му здраве, което в крайна сметка води до физическата му смърт. Вероятно това е същата ложа, за която Рудолф Щайнер говори и напразно предупреждава в многобройни лекции и която по определен начин е свързана с една от разновидностите на днешното Свободно масонство.
Изглежда този акт на намеса в живота на Рудолф Щайнер и всичко, произтичащо от него, записките на Димитър Недков определят като разгром на АО. И наистина, останало преждевременно без духовен водач, то търпи редица сътресения от организационен характер, които нелесно преодолява. Стига се до разцепление, продължило десетилетия. За мнозина антропософи като покойния Сергей Прокофиев преосноваването му по време на Коледното събрание през 1923/24 е „триумф” и „ново мистерийно начало”, но реално това е началото на края на неговото същинско, окултно развитие, както и на края на живота на Рудолф Щайнер!
Общочовешката мисия на Рудолф Щайнер
Решението на последния виден посветен в Свещените Мистерии Рудолф Щайнер да се свърже извън окултно-допустимото със земния свят е жертва, която напомня за жертвата на един друг древен посветен, а именно тракийския певец, виден окултист и основател на древногръцките мистерии Орфей. Той също пристъпва законите на земния или материалния свят, наричан от древните гърци „подземен”, но вместо по-дълбоко съприкосновение с него, какъвто е случаят с Рудолф Щайнер, търси начин да се извиси отвъд. Той цели да възстанови изгубената си по определен начин връзка с духовния чрез повторно посвещение в т.нар. „долни” мистерии. И в двата случая резултатът е един и същ, а именно смърт, но в единия тя настъпва по „естествен” начин върху каменното ложе за посвещения, а в другия по изкуствен – чрез приемането на отрова.
Рудолф Щайнер се свързва с физическия свят в лицето на АО по-плътно от позволеното съвсем неслучайно. Външно погледнато, това е продиктувано от неудовлетвореността му от него, защото той го счита за твърде затворено в себе си и залагащо предимно на развитието на вътрешните душевни сили за сметка на външната, светската изява. За него последната е особено важна, защото е свързана със световноисторическата му мисия, както и тази на кармично свързаната с него душа на д-р Ита Вегман, а именно в поредица от земни въплъщения да свързва и настройва по най-правилен начин душата на човечеството за живот в земния свят в съответствие със закономерностите на духовния. Тя започва още през 3 хилядолетие пр. Хр., когато в лицето на индивидуалностите Гилгамеш (Ита Вегман) и Енкиду (Рудолф Щайнер) са основателите на първата човешка светска цивилизация – тази на древен Вавилон. (За подробности виж гореспоменатата книга от Томас Майер, както и епоса за Гилгамеш и Енкиду, включен в книгата от поредицата Световна класика „Висящи градини – поезия на древния изток”, Народна култура, 1980.) Това става след като Гилгамеш получава бегъл, но достатъчен досег или полу-посвещение в едно от разклоненията на Хибернийските мистерии в Средна Европа. Така, според Рудолф Щайнер, той е способен да основе по образцов начин първата по рода си световна светска цивилизация, а именно вавилонската. Именно тя позволява на човека правилно да се свърже със законите на земния план.
В същата посока е и въплъщението на двамата като Александър Македонски (Ита Вегман) и Аристотел (Рудолф Щайнер) през 4 в. пр. в древна Македония, когато чрез завоевателни походи в целия външен цивилизационен свят се разпространяват плодовете на родената в дълбините на мистериите зряла елинистическа култура. Това отново засяга най-вече светската страна на нещата, а не толкова тази, свързана с мистериите, в които нито той, нито Аристотел е посветен¹.
Двамата не са посветени и в меродавните за времето си манихейски мистерии при прераждането си през 13 в. в лицето на индивидуалностите Тома Аквински (Рудолф Щайнер) и Реджиналдо от Пепирно (Ита Вегман). Тогава те дори спомагат за тяхното изличаване или потъване под повърхността на световното развитие, което отваря път на чисто светската култура в лицето на властващата над тогавашния научен свят католическа теология. По този начин те подготвят цивилизацията като цяло за задаващата се епоха на материализма и интелектуализма, в която живеем днес. Отношението на Рудолф Щайнер към нея личи и от неговата връзка с кръга на Хелмут фон Молтке – началникът на генералния щаб на германската армия в началото на Първата Световна война и според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер реинкарнираният през 20 в. римски папа Николай I. Както е известно, с помощта на последния през 9 век Светият Дух е отстранен от учението за Трихотомията, което прокарва път за навлизането на ариманическите импулси в човешката цивилизация. Самият Рудолф Щайнер определя това като трагичен акт в човешката история. В резултат от него културата на материализма получава значителен, макар и необходим, тласък, а душата на човечеството предимно на Запад се настройва на земна или материалистична вълна.
Тома Аквински
Явно, за да компенсира или „изкупи” натрупалата се впоследствие материалистическа карма папа Николай I се превъплъщава на границата на 19 и 20 век като маршал фон Молтке и заедно с Рудолф Щайнер прави опит да преодолее последствията от нея, довели до избухването на Първата Световна война. Тоест маршал фон Молтке лично поема отговорността за настъпилия в началото на 20 век повсеместен земен материализъм и съвсем неслучайно до него е и Рудолф Щайнер, който също носи определена отговорност за светската, т.е. материалистическата култура на човечеството, инициирана от него още през древновавилонската епоха и кулминираща през 19 – 20 век. Затова двамата, образно казано, се изправят срещу вълните на човешката материалистическа карма, на чийто гребени от другата страна се носят противодействащите сили в лицето на кръгове на Католическата църква и споменатата окултна англо-американска ложа с материалистическа насоченост.
Предимно светски ориентираната световно-историческата мисия на Рудолф Щайнер личи и от факта, че той принадлежи към течението на Каин, с което е свързан чрез посветителя си в мистериите на 19 в. Кристиян Розенкройц. Както е известно от самия него, последният е инкарнация на легендарния строител на храма на Соломон Хирам, който от своя страна според масонската Легенда за Храма е приближен или „чедо” на Каин. Неговото течение се отличава с подчертан вкус към земното и всичко, свързано с него в светско отношение, за разлика от авелитите на Бог Яхве, които имат по-голям усет и склонност към духовното. Кристиян Розенкройц фактически е „иконата”, останала неразпозната от съвременното масонство, преосновано през 1717 г. в Англия заради упадъка или почти пълното му изличаване от континентална Европа през 17 век. (Ако не беше почти изличено от континента, от който произлиза, нямаше да има нужда да се преосновава и да се нарича от самите нови масони „ново”!) Той стимулира своето масонство по различни начини, на което обаче – парадоксално, но факт – споменатата американска ложа прави всичко възможно да противостои. Без да има достатъчно познание, тя систематически противодейства, причинявайки накрая, освен всичко друго, смъртта на неговата „земна” дясна ръка през 20 в., която е Рудолф Щайнер!
Неслучайно в едно свое писмо Мария Щайнер казва за рудолф щайнеровите антропософи „ние сме децата на Каин”. В редица свои земни въплъщения Рудолф Щайнер и Ита Вегман съпровождат човечеството по неговия инволюционен път на Земята в съответствие с определени прогресивни духовни принципи, докато светът на древните мистерии отстъпва на заден план². Двамата реално стоят на границата между духовния (мистерийния) и недуховния (материалистически) свят и през 20 век следват или водят човечеството в неговия път, но в друга плоскост. Този път те имат задачата да спомогнат за одухотворяването на напълно светската, материалистическата човешка култура, която вече не „заземяват”, а одухотворят. Закономерно за целта Рудолф Щайнер е посветен в мистериите на розенкройцерския Свети Граал, което му дава възможността да извлече от духовния свят науката антропософия, която от своя страна, по близък, умствено разбираем за всички хора начин, разкрива основните тайни, пазени някога само в кръговете на посветените. Тя реално овъншнява мистериите и ги прави достъпни за всички. Освен това, тя прави опит, така да се каже, да „мистеризира” света, с което световно-историческата мисия на Рудолф Щайнер и Ита Вегман кулминира, а човечеството получава шанс да се развие по-нататък в плоскостта на духовността.
АО през 20 век
В съответствие с всичко това задачата на Рудолф Щайнер през 20 в. не цели локално, а световно разпространение на антропософията. Не единици, а всички хора или по-точно казано, достатъчно голям брой от тях, трябва да се запознаят и изпълнят с нея, за да може културата като цяло да се одухотвори. Ако това не стане, тя ще деградира заедно с хората като цяло. Средството за нейното външно разпространение е антропософското общество, което съответно не трябва да е тайно или окултно, а съвсем светско. С негова помощ антропософията достига до съзнанието на хората в опит да трансформира всички външни сфери на човешкия живот и по-специално трите основни – политическа, икономическа и духовна. За сега това не се случва! Ето някои недвусмислени изказвания по този въпрос от Рудолф Щайнер:
„Антропософията трябва да навлезе във всички области на живота. Без антропософска подготовка и без познаване на антропософските принципи за държавниците социалните реформи са невъзможни.” Събрани Съчинения 93, 11
„Хаосът няма да свърши, докато достатъчно голям брой хора не приемат антропософските истини! Такава е световно-историческата карма!” Събрани Съчинения 177, 1
„Още приживе етерното тяло на голям брой хора ще започне да се разхлабва от физическото. Те неминуемо ще преживеят духовния свят, но ако духовната наука не навлезе в цялата цивилизация, хората ще се отнесат към духовния свят като към фантазия, илюзия и това вече се проявява в безпокойство, неврастения и патологични стресове.” Лекция от 13.04.08.
„Аз поставих въпроса (за Троичния социален ред, бел. моя.) пред различни хора (на министерско ниво, бел. моя.), с които се срещнах през последните години и говорих за неизбежността на тези движещи социални сили. Казах, че това, което възнамеряваме, е нещо напълно различно от абстрактна програма, която чрез връзката си с движещите сили на историята ще се реализира в света през следващите 20 или 30 години! „Имате избор – така можех да кажа по онова време, защото все още имаше избор, какъвто вече няма – между това да заемете едно рационално отношение и да приемете нещо подобно или да разберете по-късно, че тези неща се случват по най-хаотичния начин чрез катаклизми и революции. Друга алтернатива няма!” Събрани Съчинения 186, 1
„От 1880 г. в земното съществуване започват да навлизат същества от Вулкан, които носят от духовния свят единното тяло на Духовната наука (антропософията – бел. моя.). Те могат да се задържат при нас при положение, че сме изпълнени с мисълта за тяхното съществуване. Хората не се отнасят добре с тях и ги пренебрегват, а би трябвало да разбират езика им. Те целят превръщането на духовната наука в обществено поведение и действие.” Лекция от 13.05.1921.
„През Петата епоха социалният живот трябва да се подреди чрез усвояването на Духовната наука. Всяко усилие за неговото подреждане извън сферата на Духовната наука няма да доведе до нищо друго, освен до хаос и радикализъм, които ще причинят нещастия на човечеството. Що се отнася до социалната форма на живота, тази Пета епоха зависи най-вече от Духовната наука.” Събрани Съчинения 186, 5
И така, главната задача на антропософското общество през 20 в. е свързана със свеждането на антропософията до съзнанието на всеки човек на земята и предоставянето му на избор между два пътя на развитие: духовен или такъв, какъвто е до момента – материалистически. Колкото и странно да звучи обаче, в това отношение то среща големи трудности, имащи общо с неговата прекалена овътрешненост още по времето на Рудолф Щайнер и неспособността му правилно да асимилира и изяви вътрешното съдържание на антропософията. Според Р.Щ. то е недостатъчно ангажирано със световните процеси и явления:
„Ако поне в нашето собствено движение значителен брой хора можеха наистина да се опитат да проникнат душите си с импулсите, за които говорим (на Троичния социален организъм, бел. моя.), ако можеха само да отклонят вниманието си от абстрактните, фантастичните идеали за човешко щастие, а вместо това да изучат същинските задачи и импулсина нашето време, спрямо които да настроят поведението си, нещо наистина можехме да се постигне.” 1918 г., Събрани Съчинения 186, 6
„Може да се каже, че когато сме говорили за Троичния социален организъм, това е било един вид тест да се види, дали михаилистическата мисъл е вече достатъчно силна, за да се почувства как един такъв импулс протича директно от силите, които формират епохата. Това беше тест за човешката душа, дали михаилистическата мисъл е вече достатъчно силна в значителен брой хора. Е, тестът показа негативен резултат! Михаилистическата мисъл не е достатъчно силна дори в малък брой хора, за да се почувства цялата й формираща епохата сила и мощ. И наистина ще бъде трудно възможно обединението по необходимия начин на човешките души с изначалните формативни сили в името на възхода на нови сили, докато една такава инспирираща сила, каквато може да проникне михаиловия празник – това означава една нова формираща сила – не появи от дълбините на езотеричния живот. Ако вместо пасивните членове на антропософското общество, имаше поне неколцина активни, тогава щеше да е възможно нещата да се развият по-нататък. От съществена важност е, щом антропософското общество получава стимули, неговите членове да участват в това, което произтича от тях. Те може и да съсредоточават разсъдъчните сили на душите си върху това, което става, но душевната им дейност не се свързва с това, което е импулс на епохата. Така не се поставя под съмнение действащия в антропософското движение езотерически импулс, но трябва наистина да се разбере движението на човешката еволюция, как великите движещи сили на световната еволюция не се задвижват по изкуствено-словесен начин, а по съвсем друг.” Виж „The Threefold Review”, 2000 г., бр. 19.
„Ако бяхме взели вътрешния импулс на това движение наистина сериозно, щяхме да сме постигнали много. Но това, което се прави в нашите кръгове, най-вероятно не спомага за напредъка към бъдещето, а често госпъва. Трябва да се запитаме защо става така!” Лекция от 22.2.1920.
„Необходимо е да се изостави тази основна максима: ‘Това е въпрос от ежедневието, нещо светско и принадлежащо на външния живот, затова му обръщаме гръб и насочваме вниманието си към духовното и божественото.’ С това трябва да се свърши! Трябва да настъпи времето, когато и най-тривиалният ежедневен въпрос да бъде отнасян към духовното и божественото – времето, когато всичко, извлечено от духовното, повече не се разглежда само от най-абстрактна гледна точка. ” Събр. Съч. 186, 1 л.
Широко известни са и думите на Рудолф Щайнер, че по отношение на световните събития антропософите са като хора, които са се скрили в замък, земите около който горят и в отчаянието си стига дори дотам, да ги сравни със секта, оградила се със стена от външния свят:
„Повече не трябва да бъдем секта, оградила се със стена. Трябва да погледнем това, което е около нас и да се научим да го разбираме. Длъжни сме да го направим, ако искаме да бъдем верни на движението, към което претендираме, че принадлежим.“ Събр. Съчин. 198, 3
Това състояние на АО е наистина странно, имайки предвид, че по онова време то се състои почти изцяло от антропософи, които принадлежат към по-земния или земно-прагматическия кръг на аристотелиците. За разлика от тях, както е известно от Р.Щ., другата основна група антропософи или т.нар. платоници не се инкарнират през 20 век и принципно са податливи повече на импулсите на Луцифер, докато аристотелиците – съответно на тези на Ариман. От тук и „прагматизъм” на последните. Странен факт обаче е, че независимо от своите вродени прагматични качества, те не са в състояние през 20 в. да представят и проникнат в достатъчна степен външната цивилизация с антропософската духовност, вероятно защото самите те, като цяло, не могат в достатъчна степен вътрешно да я асимилират³. Те са сравнително затворена в себе си общност, от която Рудолф Щайнер не чувства достатъчно подкрепа. Той наистина не е подкрепен и от липсващите през 20 в. платоници, нито от сродните с тях манихеи, които на едно място в своето творчество слага под общия знаменател „еретици” и с които Тома Аквински през 13 век е в откровено враждебни отношения, заявени в неговия труд „Сума теологика”. От друга страна е налице съпротивлението, стигащо до омраза, което свикналият с културата на материализма външен свят оказва на новопоявилата се антропософия, оказвано също и от водещи католически и масонски кръгове.
Така Рудолф Щайнер се оказва в изключително трудната, самотна ситуация, в която не е подкрепен достатъчно дори от своето собствено общество, което, така да се каже, спи. Не е за учудване, че това са хора предимно от групата на аристотелиците, които по времето на Тома Аквински са негови сътрудници, като например Реджиналдо от Пепирно (Ита Вегман) и Алберт Велики (Мария Щайнер). Както казва самият той, хората в АО „не отклоняват вниманието си от абстрактните, фантастичните идеали за човешко щастие”, което сякаш е част от материалистическата карма на човечеството, застигаща го в рамките на неговото собствено общество. Накрая през 1923 г. той решава да напусне АО и да ограничи дейността си единствено до тесния кръг на своите най-близки сътрудници. След едно пътуване в Англия обаче през същата година и свръхсетивните опитности, които има там, той размисля и предприема точно обратната стъпка към още по-дълбоко свързване с АО като заема неговия председателски пост с всички произтичащи от това рискове. Това явно е последният и отчаян опит на Рудолф Щайнер да осъществи успешно своята повтаряща се през вековете световноисторическа мисия да задава благоприятния тон за развитие на земния свят в съответствие с небесния, който само стои и наблюдава. За това обаче едно оттегляне само в рамките на затворен, таен или езотеричен кръг като този, за който говори Димитър Недков, не е подходящо.
През февруари 1924 Рудолф Щайнер все пак създава и замисленият езотеричен кръг от приближени, наречен Школа за духовна наука. Той е предвиден да се състои от три класа или степени на развитие, от които успява да се реализира само първият. Преждевременната му слага край на проекта или прави бъдещето му неясно, както и край на интензивната му ангажираност с АО във външен план.
Платон и Аристотел
Не е известно в течението на своите земни въплъщения Рудолф Щайнер да има опит със създаването и ръководенето на езотерична (мистерийна) институция, каквато на практика е трябвало да бъде антропософската Школа за духовна наука. Това е ангажимент на други, по-тясно свързани с мистериите хора, каквито, например, са платониците и манихеите. Неговите задачи, както става ясно от всичко, казано дотук, са в съвсем друга плоскост, а именно земната или съвсем точно казано полуземната-полунебесната. Това е изобразено на фреската на великия италиански художник Рафаело Санти във Ватикана, където е нарисуван той (Аристотел) и Платон. Аристотел е вдясно със син плащ, стоящ подчертано солидно на земята, с длан, насочена към земния план на зрителя. Главата му е обърната сякаш въпросително към Платон, който от своя страна е по-възрастен (неслучайно) и е до, или по-точно казано, малко зад него. Той е облечен в контрастиращ червен плащ, а позицията му е по-раздвижена в посока назад, а не напред, където е лакетът на Аристотел. С категоричния жест на лявата ръка той сочи нагоре, с което има предвид духовния свят на идеите, а не физическия, към който сочи Аристотел. Заглавието на фреската е условно приетото в изкуствознанието „Атинска школа”, но с него Рудолф Щайнер не е съгласен, вероятно защото не изобразява действие в древна Атина, а принципното взаимодействие между духовния и физическия светове, образи на които са Платон и Аристотел. Дребен, но много важен детайл е този, че жестът с дясната ръка на Аристотел не е категоричен като този на Платон, а въпросителен и равновесен между „земята” и „небето”. Това показва, че геният на Рафаел, както и свързаното с остатъците от древните масонски мистерии ренесансово изкуство е било наясно със задачите на Аристотел в този свят – по правилен начин да свързва земния свят с небесния, давайки превес на първия!
АО днес
Всичко, казано дотук, показва доколко основателна или неоснователна е тезата за „разгром” на АО, за която става въпрос в таблета на Димитър Недков. В нея явно има нещо вярно и нейният съставител е напълно наясно с него, както и с другото, което е невярно. Тя обаче манипулативно и целенасочено внушава някакво антропософско участие във формирането на хитлеристката окултна идеология, което има ефект на отблъскване от антропософията и АО. Освен това се създава впечатлението, че те не съществуват или са отживели времето си, което не е вярно. Все пак въпросното въздействие е съзнателно търсено и насочено на първо място към средите на Свободното масонство, които се занимават със сериозна езотерика и с които е свързан Димитър Недков. Надали той самият е автор на тезата за „разгрома” на АО, защото за него по-скоро се отнасят думите на Ал. Селянинов:
„От средите на идеалистите-мечтатели идват масонските проповедници: тяхната искреност и възторжена убеденост лесно се предават на околната среда, заразяват я; те съставляват истинската защита на масонството; тъй като са идеални, честни и добри, те карат хората да вярват в идеализма, честността и добротата на масонството. Предназначават ги за висшите степени. Някои от тях дори биват привлечени в групите на ръководното невидимо масонство. Групите, до които имат отворен достъп, им изглеждат светая светих, места, където трепти истинската душа на масонството. За масонството е много важно тези честни хора и проповедници да смятат, че са застанали на върха на цялото масонско здание.”⁵
Що се отнася до прочетената от Димитър Недков идея за връзката на антропософията с идеологията на фашизма, тя удивително напомня на възгледа на родения през 1991 г. германец Ансгар Мартинс, който едва навършил пълнолетиезапочва да пише и публикува в своя интернет блог статии, основани по-скоро на чувството, отколкото на ума. В тях по наивени дилетантски начин той прокарва тезата, че антропософията е „скритото идеологическо ядро на фашизма”⁶.Негова ли е инициативата да прави това, не е ясно. Как Димитър Недков стига до подобно становище, също не е ясно, но по-интересен е въпросът за авторството на другата негова идея – тази, която дискредитира АО с внушението за неговия разгром през 1924. Ако приемем, че тезата не е негова, което е по-вероятно, а чужда, тогава възниква въпроса, как точно тя е попаднала в неговия таблет и от там в публичното пространство, а не някоя друга такава, основана на стотиците сериозни антропософски духовно-научни проучвания и постижения в различни области на живота. Някои по-практични от тях са широко познатите на световната общественост, широко използваните и официално признатите специално на Запад антропософски направления в медицината и фармацевтиката (лекарства и козметика с марки “Weleda” и “Wala”), био-динамичното екологично земеделие (първото в света и най-реномирано екологично земеделие с марката „Demeter”), Валдорфската педагогика (възпитала наследниците на фамилията Porsche в Германия, децата на голям брой хора от филмовия бранш в Холивуд, САЩ и много други), социалните услуги за хора с умствени увреждания Camphill и др. Макар отговорът да е труден, сериозно можем да се запитаме, дали тази „разгромна” идея не е изфабрикувана и подхвърлена от средите на американския механически окултизъм, които предизвикват смъртта на Рудолф Щайнер? Защото те несъмнено съществуват и днес, отлично са информирани и, доколкото знаем, не са променили отношението си към АО! Тази теза е твърде многозначителна и дълбокомислена, за да е случайна, и ако наистина е съзнателно пусната в медийното пространство и таблета на г-н Недков, тогава това означава не друго, а че страхът, изключително сериозната, макар и трудна за четене и асимилиране антропософия, да не попадне в кръгозора на склонните към езотерично задълбочаване Свободни масони в България е огромен!
В духа на всичко това стои и въпросът за състоянието на българската страница на Рудолф Щайнер в Уикипедия, която представлява откровен, манипулативен и избирателен превод на немския вариант с добавки, злепоставящи неговото име, както и това на антропософията като цяло. (https://bg.wikipedia.org/wiki/Рудолф_Щайнер) Особено показателен е уводът, който в случая създава общо особено негативно впечатление с думите:
„Макар и популярни сред неговите привърженици, според философа Р. Карол някои от възгледите му се характеризират с посредственост и липса на оригиналност, а трудовете му по земеделие (и предложеното от него „биодинамично земеделие“) са псевдонаучни.”
С това определено лошо впечатление от никому неизвестния американски философ и градски преподавател в колежа в Сакраменто Робърт Керъл (ако съкращението Р. Карол има предвид него?) завършва увода на бг страницата на Рудолф Щайнер в Уикипедия! Повече от удивително е как точно неговото мнение, към което дори няма препратка, е по-важно от това на стотици други, наистина видни личности, които признават антропософията за изключителна, като например Димитър Недков? Те не фигурират нито в немския, нито в който и да било друг от вариантите на същата страница в Уикипедия, а само в българския! По-нататък текстът продължава в същия дух на непочтеност, тенденциозно преведен от немския аналог, допълнен и манипулативно представящ Рудолф Щайнер в неблагоприятна и отблъскваща светлина, наблягайки на маловажни неща като двата му брака и намеци, че е беден и дори глупав:
„роден в бедно семейство.” (…) „след основното училище, благодарение на стипендията, която получава..” „през 1883 г. по финансови причини Щайнер е принуден да прекрати следването си, като по същата причина не успява и да се дипломира.” (…) „едва през 1891 г. в Университата Росток Рудолф Щайнер защитава докторска титла по философия…” „Когато през 1902 г. се основава Немската секция на Теософското общество, немските теософи не успяват да се обединят зад една кандидатура на председател. Рудолф Щайнер е компромисен избор.”
Не е пропусната и широко разпространената на Запад манипулативна теза за „расистките” възгледи на Рудолф Щайнер:
„Съветът на Валдорфските училища, които Щайнер теоритизира, признават за расистки възгледите в творчеството на Щайнер, като се отричат от тях.”
*
Всичко, казано дотук, повдига и един страничен, но свързан с темата въпрос за дългоочакваното бъдещо взаимодействие между платониците и аристотелиците, което през 21 век вече трябва да е налице. Първите, както е известно, не взимат никакво участие в развоя на земните събития от 13 в. насам, което е времето на материалистическия прогрес, а по определени и добре познати причини, на които тук не можем да се спираме, не успяват да осъществят и планираното за началото на 20-ти век въплъщение на земята. Втори опит за такова въплъщение е договорен между двете групи за края на същия век, когато, според Р. Щайнер:
„…… от АО трябва да произлезе нещо, което да кулминира в края на 20 в. Защото над него пърха една съдба – мнозина от тези, които са в него, трябва да слязат отново на земята в края на 20 в., но заедно с ръководителите от Шартр. Ако цивилизацията не изпадне в абсолютен упадък в края на 20 в., платониците от Шартр и аристотелиците, които трябва да се появят след тях, ще работят заедно. (…) За да стане това възможно, хората не трябва да проиграват шансовете си. Днес всичко обаче зависи от свободната воля и от това, дали двете групи ще могат да слязат, за да може културата през 20 в. отново да се одухотвори.” (лекция от 18 юли 1924, Арнем, Холандия)
Откъсът е от предпоследната лекция от цикъла „Кармични отношения”, където се говори за бъдещата евентуална среща/взаимодействие между двете въпросни, противоположни до голяма степен течения. В него отново изрично става въпрос за културата на човечеството като цяло и нейното евентуално одухотворяване в края на 20 в., свързано с избора и желанието на човечеството да се одухотвори в лицето на достатъчно голям брой свои представители. Важното обаче е не единичното, а всеобщото одухотворяване на цивилизацията чрез антропософията! Не само отделни хора или изолирани антропософски и други подобни общности и групи трябва да приемат антропософията като основен ръководен принцип, а човечеството като цяло. Само това ще позволи на платониците да се инкарнират, ако ли не, инкарнирането им няма да има смисъл и те няма да го осъществят. Става въпрос за спасението на настоящата западна човешка култура като цяло, което не е неминуемо и неизбежно, както смятат патологично мислещите позитивисти.
С други думи, времето на аристотелиците, започнало през епохата на Аристотел и Платон в древна Атина, изтича в края на 20 в., когато трябва да настъпи нова световна ера. Тя обаче е изцяло зависима от свободната воля на човечеството като цяло да добави към своите чисто материални, физически способности и такива, които по правилен начин и в духа на Мистериите да проникват в духовния свят. До края на 20 в. тук или там по света тя трябваше да започне да се реализира на институционално ниво, за да могат духовно по-изтънчените, развитите и традиционно свързаните с мистерийните школи платоници да имат почва да се инкарнират и поемат ръководството. Ако това не станало, всичко ще продължи по инерция по-нататък до пълния колапс на западния материализъм.
Бележки:
1. Отказът на посвещение и посегателството на Гилгамеш срещу „долните” мистерии на Ищар, както и посвещението на двамата по-късно в „горните” мистерии на Артемида в Ефес са част от подготовката им за осъществяване на мисията им да развият земния план в хармония с ду- ховния.
2. Един от многото признаци за това е и фактът, че храмът в Ефес изгаря в деня на раждането на Александър Македонски.
3. Невъзможността за асимилирането на антропософията в средите на АО по света и у нас например се изразява в прокрадването на мисълта, че нейната истинска реализация се състои най-вече в „практическото” й приложение във външните сфери на живота като педагогика, земеделие и пр. Там обаче като правило никой не се занимава повече с нея, както по света, така и у нас. Като цяло, вече дори не се допуска, че тя може да има свои собствени, научни или мистерийни аспекти и пътища на развитие, заради което Рудолф Щайнер я нарича „наука на посвещението”.
4. Ето точните думи: „Виждаме как след 9-то столетие (богомилството се заражда по това време, бел. моя.) на Земята слизат духове, които са платонически устроени, платонически ориентирани. И това са тези, които през Средновековието са продължителите на едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм, счита за еретическо, което обаче е по-истинското християнско учение. Индивидуалностите – продължители на християнския аристотелизъм, остават първоначално в духов- ния свят, защото според дадените възможности за развитието през 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение няма как истински да се свър же с другото. Напротив, бихме могли да кажем, че в определени духовни области по-интензивно могат да се развиват особено тези, които са платонически настроени. Във все повече и повече разпространя- ващото се официално католически оцветено хрис- тиянство тук-там се откриват личности, които продължават традицията на мистериите в школи и просветляват християнството с древните тради- ции на мистериите. И един такъв център, в който накрая всичко това се влива като продължение на такива традиции е този, който често споменавам в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действат духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други.” Събр. Съч. 238
5. Книгата на Ал Селянинов „Тайната сила на масонството” е писана в началото на 20 в. (ИКС, София, 1994.) Първата й част е забележително проникновена. Недостатък в следващите части е смесването на масонство, еврейство и манихейство, както и неподкрепената с никакви аргументи теза за еврейския произход на масонството.
6. Виж също така статията „Letter from Boston – Anthroposophists and Nazism” в 8 брой на списанието „The Present Age”, ноември 2015.
7. Едно сведение от ученика на Рудолф Щайнер д-р Йоханес Валтер Щайн гласи: „В края на века инкарнирането ще бъде по-лесно, защото ще бъде налице аристотелическата склонност към образуване на физическо тяло и платоническата воля за неговото обладаване. Това е значението на изпращането на учениците на Христос по двойки в света, което според думите на Рудолф Щайнер, означава, че хората ще станат по-неегоистични и ще започнат да създават тела, които други ще използват.” Виж „The Golden Blade”, бр. 43, 1991.
Автор: Март Атанасов
Статията е публикувана във вестник “Антропософски вести“
