И тъй, от човешкия принцип зависи дали ще се роди човек или друго някакво същество. И животните се раждат по човешкия принцип, но като не знаят методите какво трябва да направят, за да се родят човеци, те се раждат животни. Следователно, животните минават и през човешкия принцип, но се раждат като животни. Хората пък се раждат по човешкия принцип, защото те знаят методите как да се раждат човеци. Казано е, че всяко желание е дадено от Бога. Обаче, има случаи в живота, когато желанията на хората се изразяват в животинска форма. И ще видите, че у някой човек има силно желание да убива. Това силно желание в своя зародиш е имало друг стимул; то е било подтикнато от нещо възвишено и благородно, но тъй като човек не е знаел как да го култивира и възпита в себе си, то е взело животински образ. Мислите и желанията в човека се раждат по същия начин, както и самият човек. Затова човек трябва да бъде внимателен, да ражда своите мисли и желания правилно, по човешки, за да услужва с тях и на другите хора. Този закон има голямо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човек трябва да се пази от животинските форми. Животинското в него трябва да се подчини на висшето. Ядеш ли, не преяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска, защото, по атавистически начин, той понякога може да поиска месо, или друга някаква храна, която днес не му понася. Ако стомахът настоява да му се даде месо, ето как трябва да се постъпи с него. Сварете малко картофи. Пресовайте ги, прибавете към тях всичко, каквото е нужно, за да им се придаде приятен вкус. Направете от тази смес кюфтета. Опържете ги в хубаво, чисто масло; турете отгоре им малко пресен магданоз и му ги предложете. Кажете на стомаха си: заповядай, хапни си от тези кюфтенца! Надали някога си ял по-крехко месо от това. Стомахът ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари.
Сега вие ще кажете: не лъжем ли по този начин стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пак от трева? Вълкът се храни главно с овце, а вие знаете, че овцете са тревопасни животни. Следователно, вълкът, като се храни с овце, по косвен път и той е тревопасно животно. Обаче, по-добре е да възприемаме храната в нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме от фабриките. Месото на овцата не е нищо друго, освен консервирана трева, приготвена по особен фабричен начин. Опасността от вегетарианството за някои хора се заключава в това, че те имат животински подтици, а искат да живеят по човешки. У такива хора се явява известно стълкновение в стомаха и те казват: не ни понася нещо вегетарианството. Човек трябва да бъде вегетарианец по убеждение. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема. Освен това, животното в човека трябва да вярва в него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не вярва ли животното в човека, в своя господар, помежду им ще се яви известна дисхармония. Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отвлечена за вас. Тя не може да се изчерпи само с говорене. Вие трябва да градите върху нея, докато си създадете нов начин на самовъзпитание. И след това, като я приложите в живота си, ще имате отлични резултати. Аз съм правил ред години опити с нея. Тези опити са бавни, но сигурни; те са микроскопически, но колкото повече време минава, толкова по-мощни са и резултатите. Никоя сила не е в състояние да спре човека от желанието му да направи този опит. Всички движения се подчиняват на известни правила и закони. Например, ходът на човека също така се обуславя от известни закони. Когато човек тръгва за някъде, първо трябва да постави десния си крак напред, а после левия. Освен това, той трябва да стъпва леко на пръсти, а не както някои стъпват първо на петата, а после на пръстите си. При това, следете какви са резултатите от работата на човека, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро и работата му назад остава. Правилно е, човек да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си.
Постъпва ли така, накрая той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Във всички свои проявления природата има определен ред и порядък. В Божествения свят има пълна разумност.
Откъс от “Положителни и отрицателни черти на живота ” – беседа, държана от Учителя Беинса Дуно на 26 август 1929 г.