fbpx

Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре

Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре

Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.

Този закон трябва да го разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.

 

Откъс от “Новите схващания на ученика” – беседа от Учителя Беинса Дуно, държана на 19.10.1924 г., неделя, София