По любов – откъс от беседа на Учителя

По любов - откъс от беседа на Учителя

Ако един китаец има четири декара земя, той се счита много богат. Един китаец може да изкара от четири декара земя толкова, колкото българинът от 50 декара. Ако имахме истинското знание, ние щяхме да знаем, как да съкращаваме своя труд. Съвременните ученици иждивяват много време за учене. Такава е нашата възпитателна система. Според мене, четири часа са достатъчни за учене: два часа преди обяд и два часа след обяд. Повече от времето трябва да бъде употребено за изучаване природата, всред самата нея, заедно с учителите. Например, ботаниката да се изучава между цветята. Ами къде трябва да се изучава религиозния живот? – Не в църквата, а между бедните. Когато някои хора искат да се молят, не трябва да отиват в някоя църква, но да отидат при една бедна вдовица. Това е най-добрата църква. Това е най-добрата молитва. Ако искате да се молите, ще ви пратим при бедните сирачета, останали без баща и майка. Това е най-добрата църква. Вие сами ще бъдете свещеникът, ще се помолите и ще ги заведете при Господа. По този начин ще отправите най-добрата молитва. И тъй като ставате сутрин, ще се обличате в нови одежди и така ще влизате при тия сирачета да ви се радват. Какви одежди ще обличате? – Живи одежди, от хлебец, от водица, от дрешки, от топливо, от знание, от добри думи. Това разбирам религия! Сегашната религия, каквато имаме в Америка, в Англия е била хубава, но за миналото, за в бъдеще тази религия не може да ни повдигне, защото е казано: “Този народ се приближава към мене с устата си, но сърцата им са далеч от мене.” Вие тук сте се събрали да ви държа беседа, но трябва да знаете, че онова, което ще ви повдигне пред Бога, това са добрите решения, които ще приложите още днес. Всички вие сте богати, трябва да запалите вашите светилници, да вземете вашите ключове и да отворите касите си. Аз не искам да раздадете всичкото си имане, но дайте толкова, колкото сърцето ви позволява, по любов и си помислете, как бихте желали да постъпват другите спрямо вас, ако бяхте беден. Ако ние приложим всичко това по този начин, ще имаме най-великата наука. Когато в човешката душа се зародят добри желания, само тогава природата ще открие своите знания, своите тайни и ще започне да ни учи. Човек, който дава и нему се дава. Човек, който е щедър, за него сиромашия не съществува. Какво е сиромашия, той не знае. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Привличайте умните хора, не дружете с глупавите. Като се събереш с глупави хора, имай желание да хвърляш повече светлина, щото и те да станат умни. Като се събереш с лоши хора, гледай със своя добър живот да пробудиш съревнование в тях и те да бъдат добри. Ние трябва да бъдем чрезмерно ревностни, но как да работим? – По любов, а не с насилие. Как постъпват в съвременните държави? Като се издаде един нов закон в Народното събрание, всички вестници го оповестяват, искат неговото приложение. Всички стражари следят за изпълнението му и тежко на онзи, който не го прилага. Това, обаче е насилие. Ако това приложение трябваше да дойде чрез насилие, какви резултати ще даде? Вие знаете последствията от насилието. Насилието ражда насилие.

Защо Христос не дойде със своите ангели да внесе страх и трепет и да се наложи? Защо Той дойде беден и трябваше евреите да Го гонят, да Го хулят, а римските войници да Го разпнат? В идването на Христа по този начин именно се крие спасението на света. В страданието е спасението на човечеството. Аз говоря за страдания, в които човек може да се радва. За съзнателните страдания Христос казва: “За този час съм дошъл. Моите страдания ще станат причина милиони хора да се повдигнат и да се радват.” Само при страданията могат да се родят бъдещите велики души. С това ще се добие импулс за великото в света. Ако Христос бе дошъл като цар, този вътрешен импулс не би се родил у хората. Всеки от вас, който иска да разбере страданията на Христа, непременно трябва да добие вътрешно смирение. Писанието казва: “Бог живее в душите на смирените.” Вие трябва да разбирате смирението в неговата дълбочина и животворна сила.

 

Откъс от „Запалената свещ“ – беседа от Учителя, държана на 4 юли 1926 г.