fbpx

Дневник на гардинаря: 5 април 2012 – Плетена леха с разбиране

Това е приказка за една леха, за една шепа семенца  и за надеждите, която се случи в един слънчев пролетен ден.  Тя може да бъде разказвана дълго и напоително – като пролетен дъжд, тихо и с мъдрост – като летен залез,  уютно и топло – като дом през зимата.

Тук съм подбрал няколко снимки, които да отбележат стъпките на работата. За всяка от тях надписах същностното – смисъла на фотографираната операция. Морковите обичат проветрива почва и мнозина препоръчват повдигнати лехи за тях. Имах под ръка клони, стебла от земна ябълка (Helianthus tuberosus), както и инструменти, с които да осъществя представата си. Ден КОРЕН по календара на Мария Тун – тъкмо ден, в който да оформя лехата и положа семенцата.

Обясненията ми към фотосите са според моите разсъждения и опит. А целта ми тук е да ги споделя с вас, приятели.

 

Първа стъпка: ПОДГОТОВКА

С голяма градинска ножица (реже до 4,5 см в диаметър) нарязах от върлини и клони около 50-60 сантиметрови  пръчки. Така и не броих колко. Понеже в момента подравняваме лехи и пътеки с канап и колчета често ни трябват, затова направих както се казва „да има!” 🙂 След което с брадвичка ги подострих и те станаха колчета.

Предварителната представа за това какво ще правиш освен че е част от готовността, много помага да се подготвиш и да работиш хармонично.

 

Втора стъпка: ОПРЕДЕЛЕНИЕ

След като предварително съм ситуирал тази леха във времето като съм се съобразил с Календара, следва нейното ситуиране в пространството. Установихме с брат ми, че ширината на лехата от метър ни е най-удобна за работа от двете страни при това от клекнало положение. Метър леха се и обкрачва при потребност.  Дължината пък съобразих от пътека до пътека – около 3 метра. Колчета в четирите края и сезал.  С мотичката почистих под сезала, та да ми е по лесно при работа. В кофата слагам стебла и корени от почистването и после в компостния кош.

Пределите на нещо са границата на негова вътрешност спрямо външността изобщо. Границата, отсам която е самостойността, а отвъд е другото. Диамантено нежното място на контакт.

 

Трета стъпка – ПОДРЕДБА

Пределите са ясни и е време по тях да се подредят колчетата, които ще крепят „плета”. Не съм ползвал ролетка, макар първоначално да ми се прииска. Редът и симетрията, приятели, са работи различни. В труда си гледам да правя неща, които ми се искат и ми харесват и препоръчвам на всеки да прави това, дори и да греши според минувачите.

Зависи какво редиш и какви грижи имаш при реденото. Като се замисля редът си иска своето, той си има характер. Но винаги е искрен. Според моя опит – като почнеш да редиш и не се страхуваш от грешки и внимаваш какво ти казва Реда – ще се справиш и ще подобриш нещичко.

 

Четвърта стъпка – СЪГРАДЕНИЕ

„Петър плет плете, през пет пръта преплита” 🙂 Няма да обяснявам много технологично кое точно как и на колко сантиметра. Аз минах през два други варианта, докато установих този, който се вижда на снимката. Понеже очаквах нещо такова – нали си се зная – предвидливо започнах от едната от тесните страни на лехата. 🙂

Смисъла на тази операция е съграждането. В този процес няма място за агресия. Опитвам, мисля, ако трябва спирам, пробвам. Тук се чува ехо от подготовката. Бях си приготвил материалите и инструментите, което значително улесни изпробването и сравнително бързо достигнах резултат, с който „ си стиснахме ръцете” с усмивка.

 

Пета стъпка – ИЗПЪЛНЕНИЕ

Хубава пръст, чиста и пухкава, омесена с малко обгоряла оборска тор. Това изпълни лехата. Пълнотата е хубаво нещо, някак спокойно пристъпваш към него, понеже очакваш преди всичко да ти даде, а не да поиска да вземе. 🙂

Да изпълниш леха с пръст, да изпълниш сърце с радост!

 

Шеста стъпка ПОДРАВНЕНИЕ

За морковите е важно да се сеят на равно, за да не се подават чалмичките им. Равно – равнис. Как да не бъдеш справедлив с пръчка в ръка! 🙂

 

Седма стъпка – ПОВЕРЯВАНЕ

Ей това действие да направи човек! Да повери семенце на почвата, добрина на човек, добродетел на небето! Има думи, за да разкажа своите преживявания и разбиране при посяването, но не е сега времето за това. 🙂

В едно съм сигурен – каквото и да поникне, ще е което е трябвало.  Ще е за добро.

 

Осма стъпка – МОЛИТВА

… „И плодът на правдата сее се с мир”.

 

 


Брат Иво