Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа. А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата. Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето. В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е. мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата. Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята.
Но ако разглеждате природата от тази гледна точка, Вие ще се съгласите: Да, намирайки се всред нея, аз нося в себе си както потока на разрушението, така и потока на съзиданието. Впрочем съвременната наука не стига до разбирането за тези неща; за нея природата е, така да се каже, някакво „единство“ и тя постоянно смесва разрушителното и съзидателното начало; ето защо в съвременните научни постановки за същността на природата винаги има нещо изключително конфузно. Поискаме ли да разграничим тези два потока в природния свят, неизбежно възниква въпросът: Как би изглеждала природата, ако човекът не съществуваше в нея?
Съвременната естествена наука е напълно безпомощна пред подобен въпрос. И така, представете си, че задавате този въпрос на един съвременен естествоизпитател: Как би изглеждала природата и нейните създания, ако човекът не би бил включен всред природните царства? Естествено, той би бил донякъде шокиран, понеже въпросът звучи малко странно. Обаче той веднага ще се замисли и ще потърси съответните естественонаучни аргументи, за да отговори приблизително следното: В този случай, на Земята щяха да съществуват само минералите, растенията и животните, но не и човекът! И Земята пак би минала по същия път на развитие, още от „мъглявината“ на Кант-Лапласовата хипотеза до наши дни, само че човекът изобщо нямаше да присъствува в хода на този космически процес.
По същество, друг отговор не може и да се очаква. Вероятно естествоизпитателят би добавил: Дори и земеделецът да обработва земята и да видоизменя нейната повърхност, дори и инженерът да конструира машини и да внася промени в околния свят, всички те са незначителни спрямо онези промени, които настъпват чрез самата природа.
Следователно, естествоизпитателят винаги ще твърди, че минералите, растенията и животните биха се развивали, дори и човекът да не съществуваше на този свят.
Обаче всичко това изобщо не е вярно. Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце“. На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне“ с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното. В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка. А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия. Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека.
Но нека да се обърнем сега към минералното и растителното царство. Следва да сме наясно, че не само низшите животински видове, но също и целия растителен и минерален свят отдавна биха се „втвърдили“, отдавна биха от паднали от еволюцията, ако човекът не беше на Земята. Разбира се, напълно в духа на днешните естествени науки е, да повдигнат възражението: „Добре, хората умират, телата им биват изгаряни или погребвани и с това биват предавани на Земята, обаче този факт няма никакво значение за еволюцията на Земята, понеже тя би протичала по същия начин, независимо дали нашата планета приема или не човешките тела“.
Обаче подобни възражения само доказват, че хората просто не съзнават, как непрекъснатото приемане на човешки трупове от страна на Земята независимо дали те биват изгаряни или погребвани е един реален процес, върху който окултизмът може да каже доста неща.
Несъмнено селянките са много по наясно от градските дами относно значението на „маята“ за приготвянето на хляба, макар и да се прибавя към тестото едва в нищожно количество: те просто знаят, че без маята няма да се получи нищо. Обаче по същия начин и самата Земна еволюция отдавна би стигнала до своя край, ако непрекъснато не поемаше от човешкия труп онези сили, които се пораждат в него след настъпването на смъртта. Да, еволюцията на Земята се поддържа благодарение на онези сили, които нашата планета непрекъснато приема чрез човешките трупове*28. Поради тази причина минералите разгръщат днес процеса на кристализация; нещо, което би било невъзможно без споменатите сили, идващи от мъртвите човешки тела; в противен случай, т.е. без човешките трупове, минералите отдавна щяха да се разпаднат. Поради същата причина и растенията поддържат своята вегетация; в противен случай, т.е. без човешките трупове, те отдавна щяха да прекратят своето развитие. Така стоят нещата и с по-низшите животински видове. Чрез своето мъртво тяло, човекът предоставя на Земята истинския фермент, необходимата „мая“ за нейното по-нататъшно развитие. Ето защо, съвсем не е без значение, дали човекът живее на Земята или не. Пълен абсурд е да се мисли, че по отношение на минералното, растителното и животинското царство, еволюцията на Земята би продължила своя нормален ход, дори и ако човекът не беше тук! Природните процеси са едно цяло и човекът не може да бъде отделен от тях. До вярна представа за човека ще стигнем само тогава, когато съумеем да го включим в космическите процеси не само докато е жив, но и веднага след като е минал през Портата на смъртта.
Ако внимателно размислите върху тези неща, едва ли ще се очудите, ако кажа още и следното: Слизайки от духовния свят, човекът влиза в „одеждите“ на своето физическо тяло. Но разбира се, физическото тяло, което човек получава при раждането, е съвсем различно от тялото, което той оставя след себе си при настъпването на смъртта. С физическото тяло са станали известни промени и те могат да бъдат разбрани само с оглед на проникващите в него духовно-душевни сили. В края на краищата всички ние ядем същата храна, която приемат и животните, т.е. ние преработваме хранителните вещества, също както и животните, само че тук има една съществена разлика: Всъщност ние преобразяваме външната материя с помощта на нещо, което животните не притежават, с помощта на нещо, което слиза от духовния свят, за да се съедини с човешкото тяло.
Да, с физическите субстанции ние предприемаме нещо съвсем различно от това, което правят с тях животните или растенията. Субстанциите, които Земята приема с човешкия труп, са преобразени субстанции и се различават от субстанциите, които изграждат физическото тяло на новороденото. Нека да обобщим: в хода на своя живот, човек непрекъснато подновява онези вещества и сили, които той е получил в мига на раждането, за да ги предостави в преобразен вид на Земята. Да, веществата и силите, които той предоставя на Земния процес съвсем не са онези вещества и сили, които той заварва при своето раждане. Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния свят. Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния свят нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята. Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във физическия свят. Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло. Тези капки, които човек поема при раждането и отделя от себе си след смъртта, осъществяват едно непрекъснато оплождане на Земята от свръхсетивните сили; точно тези оплождащи, свръхсетивни сили поддържат планетарната еволюция на Земята. Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва!
Откъс от лекция на Рудолф Щайнер – Събрани съчинения 293.