Точно в нашата епоха трябва правилно да се разглежда моралната страна на любовта. Защото материализмът извънредно силно превърна любовта в едностранна представа. И понеже материализмът вижда любовта предимно като полова любов, така той приравнява всички други прояви на любов до скрита полова любов. И дори при много психоаналитици имаме приравняване на извънредно много жизнени явления до сексуалния елемент, без те да имат абсолютно нищо общо с него.
…
Насреща на това, именно учителят и възпитателят трябва да разберат универсалното в любовта. Защото във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост се проявява не само половата любов, а изобщо способността да се обича, любовта към всичко. Половата любов е само част от любовта, която се изгражда в тази възраст. Тогава може да се види как се появява любовта към природата, как се изгражда изобщо човешката любов и чрез наблюдението трябва много категорично да се насочи вниманието към факта, че половата любов е само специална глава от голямата книга на живота, разказваща за любовта. Ако това се разбере, ще може също и половата любов да се насочи по правилен начин в живота. Днес за много теоретици половата любов е молохът, който постепенно поглъща всички кълнове на любовта.
Благодарността трябва да се увеличава с израстването на човека; затова тя трябва да се внедри в тази възраст, когато растителните сили са най-активни. Любовта трябва да се събуди. В развитието любовта действително е нещо като процес на събуждането. В нейното развитие тя трябва да се запази в по-душевни области. Това, в което човекът се враства, когато постепенно развива в себе си любовта, е бавно, постепенно събуждане, докато настъпи последният стадий на това събуждане.
Откъс от цикъл от лекции на Рудолф Щайнер – „Събрани съчинения“ – 306