Днес за някои работата започна от сутринта, а други се присъединиха след обяд. Денят беше и слънчев и облачен, а в късния следобед и дъждовно напоителен.
Благодарим ти, Господи за чудесната планета Земя, на която ни учиш.
Част от шумната работа беше приключена до 14 часа, а след това възобновена след 16 часа. В градината Вита имаше една изсъхнала круша и използвахме момента, в който все още няма посеви, за да я изрежем.
Останаха дърва за огрев и клони.
След като вече бяхме изчистили издънките около дръвчетата, за да приключим съвсем с тази работа оставаше да изкореним тези саморасли издънки, които бяха и на други места из градината.
Събрахме още камъни, клони, клечки и шума.
А пролетта оживява навред – във въздуха, в небето, в дърветата, в цветята и в нас.
Лимецът, посят през есента, вече е порастнал в устрема си нагоре. Тъй като изглежда рядък, ще го подсеем, за да има повече събратя и да изпълним предвидената за него леха.
Проведохме обучение за ползване на помпата. Измерихме контролно нивото. Знаехме, че идват дни, в които водата ще е жизненоважна за растенията, за които ще се грижим.
„О, водице сладка, жива, носиш ти живота нов.
Теб обичам, теб жадувам, тебе търся всеки час.
По ливади и градини непрестанно тичаш ти.
Тъй през всичките години бягай, тичай и лети.“
Куплет на песен от Паневритмията
Накрая завършихме с фрезоване. Въпросът относно орането, фрезоването и обръщането стои пред нас. Все повече придобиваме съзнание и увереност, че това е излишна работа, която има по-скоро неблагоприятен ефект, отколкото благоприятен. Взехме решение да намалим площа на фрезованата част и да обмислим и подготвим така нещата, че постепенно да ограничим и вбъдеще спрем с тази практика.
Дъждът сложи край на работата в градината за този ден и напои, дръвчета, цветенца, тревички, семена.