Кратките три години (дори по-малко) от Кръщението до Голгота не са човешка биография, а превръщането за пръв път на един Бог в човек с цената на ужасни страдания, надхвърлящи всяка наша представа за страдание. И то абсолютно невинен – без минала или бъдеща кармическа обремененост. Величието на Христос е в това, че се отказва от Божествената Слава и Мощ, слизайки в онези долини на смъртта, в които хората вървят и страдат. За три години Христовият Аз пронизва и напълно се свързва с трите тела на Исус. ЧОВЕКОСТАВАНЕТО Е ИСТИНСКОТО ЧУДО!
Началото е поставено на река Йордан, когато този макрокосмически Аз нахлува в трите смъртни обвивки на Исус и се сблъсква в тях с такива сили, които се стремят да отдалечат човека от Божествения му произход и да го вкарат в примките на тленността. Оттук идва и тройното изкушение, изправило се ВЪТРЕШНО пред Него. Веднага след Кръщението Той разбира, че притежава толкова огромни възможности за въздействие над материалната земна среда, над собственото същество и над другите хора, че самото Му появяване сред тях би ги повело към КРАЙНАТА цел, но също така и би смазало човека и убило свободата в него. Точно във връхната точка на Своята Мощ, Христос се оттегля и подлага на тройното изкушение в пустинята Юда, за да извърши първия минимум от онова жертвено дело, чрез което да извоюва едно могъщо равновесие между Божественото съдържание и човешкия съсъд, между Своя Аз и тялото и душата на Исус. Христос идва в света не да бъде сензация, а да внесе в него нова ВЪТРЕШНА сила, превръщайки се в истински брат на човека. Чак след 40-те дни в пустинята е могъл вече действително да живее и действа като човек сред човеци. Нито веднъж не е злоупотребил със силите, които владее, дори и при най-големите Си “чудеса”.
Събитията и “чудесата “ в живота Му просто бележат постепенните етапи на човекоставането. Можем да ги разделим на три групи:
- към първата спадат онези, в които духовната сила на Христа упражнява влияние върху ФИЗИЧЕСКИЯ околен свят – “умножаването на хляба”, “превръщането на водата във вино” и т.н.;
- втората група е свързана с особените въздействия върху ХОРАТА – изцеления, пробуждане на мъртви и т.н.;
- третата група включва въздействия над Себе Си – “ходенето по море”, “преображението на планината” и т.н.
Всякакво материалистично разглеждане на “чудесата” е грубо вулгаризиране на тяхната същност. При “изхранването на петте хиляди” имаме вътрешни свръхсетивни процеси, които на сетивно поле имат такава несъмнена реалност, сякаш се извършват на физически план. Но Христос не прибягва до Ариманова магия за да превърне “камъните в хляб”. Когато “изцелява”, той не въздейства психически върху хората, а чрез Него към тях протича силата на всепобеждаващата СЛУЖЕЩА Любов. Когато “ходи по морето”, това не е факирство, а ДУХОВНА среща с учениците и т.н.
Слизайки в тялото на Исус, Христос заварва едно напълно потънало в материята човечество, прекъснало връзката с духовния свят и обзето от демони. Кръщението е началото за възстановяването на моста между Небето и Земята. Пожарът на Духа отново се пренася в Земното битие. След “изкушението в пустинята” тялото на Исус едва удържа Христовия Аз в себе си. Действията Му имат подчертано космически, извънземен характер. Ето защо за около година (до и непосредствено след смъртта на Йоан Кръстител) животът на Исус протича в съзнателна сдържаност и уединение, а учениците бродят по двама из страната. През пролетта на година 32 г. Христовият Аз вече изцяло е проникнал в астралното тяло на Исус, учениците отново са събрани и изживяват “изхранването на петте хиляди”, произтичащо точно от християнизираното душевно тяло на Исус. В образа на “изхранването”, учениците виждат бъдещата си апостолска съдба. Кошът, от който са могли да раздават хляба на живота, без той да се изпразни, е бил вече на Земята, защото едно човешко АСТРАЛНО тяло е проникнато до последната частица от Христос и превърнато в Манас. И веднага е последвало “ходенето по морето”, за да видят учениците това тяло, притежаващо такава интензивност, че да застане пред тях като сетивно възприемано, сякаш виждат физическия Христос.
Третото поред събитие става на планината Тавор. Безподобната милост да присъстват на Преображението Христово имат само Петър, Яков и Йоан. То е предварителен отблясък от Възкресението, защото тялото, в което Възкръсналият ще се яви по-късно на учениците, е не друго, а това изцяло проникнато от Духа ЕТЕРНО тяло. Но за да го видят ВСИЧКИ ученици, то е трябвало да се изпълни от квинтесенцията на християнизираното ФИЗИЧЕСКО тяло, а това е четвъртата степен на проникване, която свършва на Голгота. Там Христос, в най-точния смисъл на думата, встъпва в инкарнация и става ИЗЦЯЛО човек. Естествено, Христовият Аз обитава физическото тяло на Исус още след Кръщението, обаче пълното му завладяване е възможно едва в края на трите години, което е символизирано с влизането му в Йерусалим. Ако “изхранването” и “преображението’ се случват в Галилея, то Кръщението и Голгота са в Юдея. Слънчевата Галилея символизира етерните сили, а градът Йерусалим, намиращ се в центъра на Юдея, е израз на физическия и минерален свят. Разбира се, влизането в Йерусалим е само първото загатване за края. Колкото отива към него, толкова Божествената Сила на Христос намалява, но се увеличава Огнената Му ВОЛЯ.
Ако проследим с дълбоко вникване лечителските въздействия и “възкресенията на мъртвите”, описани в Евангелията, процесът ще бъде илюстриран много красноречиво, но целта на настоящото изложение не е да навлиза във всички детайли, а да се докоснем до основното.
Самото име Исус означава “лечител”, “изцелител”. Има обаче два вида лечителски въздействия: едните произлизат от ЧОВЕШКАТА Исусова душевност, а вторите – от самото Христово същество. Исус упражнява лекуващи въздействия върху душата на заболелите хора и оттам към тялото, но те са само видим израз на Христовите въздействия, които имат КОСМИЧЕСКИ характер и са насочени към самия зародиш на човека, към неговия Аз, свързан със съдбата и прераждането. Ако Спасителят би действал непосредствено върху душата и тялото, то изцеленията биха били моментни благодеяния, но също и сериозно НАКЪРНЯВАНЕ на човешката свобода. Христовият Аз въздейства върху човешкия Аз като ОГЪН ВЪРХУ ОГЪН! Това въздействие не върви срещу свободата, а заедно с нея, при това я изхранва и поддържа. Когато Исус полага ръце към болния, действа не само едно добро, любящо сърце, а прескача искра от космическо-звездния Христов Аз към по-слабия Аз на човека и го УСИЛВА. Христос (Духът) е огненият изхранващ извор на нашия Аз и с Него в бъдеще ще можем да упражняваме такива въздействия, проникващи дори и в телесното, прогонвайки оттам демоните и болестите.
Нарастващата Воля си проличава особено ясно в трите съживявания на мъртви. Христовият Аз спира отлитащия Аз на дъщерята на Яир. Пак Той е огънят, който връща от духовния в телесния свят душевно-духовната същност на “умрелите” – юноша от Наин и Лазар от Витания. Те всъщност са потънали в съдбовно-тайнствения сън, познат от старите Мистерии, и Христос е Йерофанта, който ги събужда. “Възкресението” на Лазар е както преход от старите към новите Мистерии, така и знак за Христовите гонители да Го хванат и убият, защото “прави много знамения”. Най-дълбоко пазената тайна на Мистериите е показана наяве! Това не са могли да Му простят!
В старото посвещение душата на неофита се е извисявала до Слънчевата сфера, където се намирал Христос, и от Него е получавала импулса за възкресението си. В хода на мировото развитие природата на човека се изменя дотолкова, че старият начин става непригоден. Тогава Христос слиза от Слънцето, но хората не го познават. Лазар е знакът, но вместо да се поклонят доземи пред Логоса и да тръгнат след Него, човеците се втурват да Го убиват.
Откъс от “Из лекция на Димитър Мангуров „Възкресението и съдбата на човека“ – лекция на Димитър Мангуров.