Духовният свят е подобен на една сграда с три големи етажа, издигащи се над земното съществуване: първият е изпълнен с ОБРАЗИ, вторият със СЛОВА, а третият със СЪЩЕСТВА. Думата Евангелие означава буквално “вест от царството на Ангелите” и четирите евангелия са плод на инспирация, т.е. на вдъхновение. Но докато първите три произхождат предимно от едно имагинативно (образно) познание, то Йоановото е резултат от познание, обхващащо едновременно имагинация, инспирация и интуиция. Като най-висок връх, съвсем закономерно “Откровението” се намира в края на Новия завет. У Йоан преобладава ангелското, той е “орелът”, получил благодатта да измине ясно и изцяло докрай трите степени на образ, слово и същност, докато Евангелието от Матей описва пътя на човека Петър, който не върви сигурно при издигането си: веднъж се издига до големи висини, а после пада обратно в дълбоки глъбини. И въпреки това ТОЙ държи ключа за духовния свят, а не Йоан – “ученикът, когото Христос любеше”.
Петър заема особено място сред 12-те ученици. Наречен е “първият” при изпращането им. На него Христос възложи задачата да стане “скалата” за бъдещото християнство. Три пъти едно велико изживяване на Спасителя се превърна в изпитание за Петър, показвайки собствената му зрялост. Първо той изживя ОБРАЗА на Христовата духовна същност при ходенето по морето; след това чу събуждащото Му СЛОВО пред Цезарея Филипова и накрая изпита раздаващото се СЪЩЕСТВО на пристъпващия в тайната на смъртта Син Божи при Последната Вечеря. Всеки път Петровата душа отговаря с един голям импулсивен полет на волята, който обаче поради това, че се надига от несъзнателните глъбини, не издържа в светлината на съзнанието и потъва обратно. Много по-късно Беинса Дуно ще каже: “В Светлината, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното от просветеното съзнание на хората”.
При първото изпитание Петър иска да “ходи по морето”, т.е. да пристъпи в областта на духа, но душата му не е пречистена, хармонична и затова вълните са високи и безспирни като огледален образ на бурния му характер. Сред 12-те Христови ученици той стои между Йоан и Юда, люшкайки се между двамата. Преломът в душата му настъпва при Цезарея Филипова, когато издигането към Йоановата висота е последвано от падане в дълбочината на Юда. Въпросът на Христос Исус разкъсва изведнъж завесата на сетивния свят, душевните очи на Петър се отварят и през открехнатата цепнатина на вратата към Небето за миг той вижда човешкия образ на Исус обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото същество – на Сина Божий! Петър е озарен като Йона от Стария завет и затова Христос го нарича “син на Йона”. Волевата му натура избухва вулканически към висините на откровението, изричайки: “Ти си Христос, Син на живия Бог”. Христос отговори: “Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя моята общност (църква) и силите (вратите) адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно”. Спасителят не му даде нищо друго освен това, което самият Петър притежаваше в мига на изповядването на Христа – именно КЛЮЧА, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Образът на вратата е подчертан още и с думите: “Вратите (силите) адови не ще я победят”. На бъдещата Христова църква й предстоеше да живее между вратата на Царството небесно и вратата на ада. Ключът на първата бе даден на Петър и той не само ПРЪВ прие освещаването и поръчението на бъдещото Християнско СВЕЩЕНИЧЕСТВО, но стана гаранта, че Църквата няма да бъде победена от ада. А след като цепнатината към духовния свят се затвори, това, което Петър видя там от Христовото същество, отсега нататък го носи – а заедно с него и принадлежащото му човечество, като сила на ВЯРАТА в сърцето.
Но веднага след момента на озарението Христос започва да говори за предстоящата си смърт и волята на Петър отново изригва, но сега като борец против смъртта: “Господи, пощади се, да не би да ти се случи това”. Той изповядва вярата си в живота на Христа, но не може да изповяда вярата си в Неговата смърт. По-рано Христос казва: “Плът и кръв не ти откриха това, а Отец ми на Небето”. А сега следва друго: “Ти не мислиш това, което е божествено, а това, което е човешко.” По-рано: “Вратите адови няма да я победят”, а сега: “Махни се от мен, Сатана”! Петър вярва, че се бори против една вражеска воля, но всъщност се обръща против самата воля на Христос за СВЕЩЕНАТА смърт, след която има Възкресение. Той още не е зрял за тайната на Лазар-Христос и се проваля. И тук се наблюдава едно първично психологическо явление, което се повтаря в хиляди варианти от самия живот: онези души, които се проявяват като волеви и силни натури, не са най-силните души. Колко от днешните “успели и справили се” с живота хора, биха посрещнали с достойнство една драматична ситуация? Ами смъртта?!
Петър е слаб пред нея, докато Йоан е силен и предан пред нея. Колко ясни стават Христовите думи: “Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме следва. Защото, който иска да запази живота си, ще го изгуби, а който изгубва живота си заради Мене, той ще го намери”. И после Петър наистина го изгуби, докато Йоан отново го намери! Човекът Йоан – след като Лазар се издигна от гроба – може с пречистен и окрилен дух да се издигне във втория кръг на орловия полет – в сферата на Христовото Слово, която прозвучава в чиста и ПЪЛНА инспирация, видно от могъщите прощални думи на Спасителя в Йоановото евангелие.
Докато Петър не прави напълно прехода от образа към Словото и последното запазва образния си характер, както го намираме в седемте притчи между 16-та глава и главите за страданието в Евангелието на Матей. Тези притчи са Христово Слово, но поначало притчите са изказани образи, а не чиста инспирация. Образът е храна за чувството, което е съкровищницата на религиозното наследство на човечеството, докато мисълта, Словото, е храна за АЗ-а, за Духа. На останалите Христос говореше предимно в притчи, докато за кръга на 12-те ученици, полагащи началото на духовната общност около Него, бе предназначено Словото. Но Аз-ът им бе слаб и затова то оставаше често неразбрано.
Откъс от “Преходът” – лекция на Димитър Мангуров, 16.04.2006 г.