Един ден лу­ци­фе­ри­чес­ки­те същества ще бъ­дат спасени

Но ето че нас­тъ­пи Събитието на Голгота. Нека да си пред­с­та­вим един човек, кой­то при­ема Христос в се­бе си, и то на­пъл­но сво­бод­но – ние знаем, че хрис­ти­ян­с­т­во­то е ед­ва в сво­ето начало, но не­ка да си пред­с­тавим иде­ал­ния случай: чо­веш­ки­ят Аз при­ема в се­бе си Христовата сила, при­ема я в пъл­на свобода. И ко­гато то­зи Аз е дос­та­тъч­но напреднал, за да се вър­же с Христос то­га­ва Христовата свет­ли­на нах­лу­ва и в ас­т­рал­но­то тяло. Да, Христовата свет­ли­на за­поч­ва да све­ти в съ­що­то ас­т­рал­но тяло, ко­ето по­-ра­но бе­ше зав­ла­дя­но от лу­ци­фи­ричес­ки­те Същества. И как­во ще ста­не в бъдеще? Поради акта, че с по­мощ­та на Христос и един­с­т­ве­но с по­мощ­та на Христос ние се ос­во­бож­да­ва­ме от всич­ки оне­зи качества, ко­ито ид­ват от Луцифер, ние – ка­то хо­ра – пости­гаме и не­що друго: ние ос­во­бож­да­ва­ме са­ми­те и лу­це­фи­ри­чес­ки Същества! И един ден ще бъ­де въз­мож­но следното: лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества, ко­ито през епо­ха­та на Старата Луна по­тъ­на­ха – за­ра­ди чо­веш­ка­та свобо­да – в ед­но низ­хо­дя­що раз­ви­тие и по-късно, ве­че на Земята, бя­ха ли­ше­ни от въз­мож­нос­т­та да из­жи­вя­ват Христос, се­га са­ми ще мо­гат да из­жи­вя­ват Христовата сила! Да, един ден лу­ци­фе­ри­чес­ки­те същества ще б­yдат спасени, чрез човека!

Рудолф Щайнер, Събрани съчинения 110.