Към първоначалното човешко същество е искал да погледне и християнинът, обръщайки се към раждането на Исус. Изхождайки от този инстинкт, рождественският празник е бил свързан с произхода на човека на Земята и 24 декември се празнува като деня на Адам и Ева. Накрая, от дълбок инстинкт е станало и свързването на символа на райското дърво с рождественското дърво. Легендата гласи, че и Кръста на Голгота е бил направен от райското дърво. Сега като спомен за вътрешната връзка между началото на земното творение с празника Рождество в календара е останал само денят на Адам и Ева, наречен у нас Бъдни вечер. Самото Рождество в началото на християнската епоха се е чествало в най-различни дни от различните християнски секти по това време. Имало е 135 такива дни и едва с началото на V век е била установена една дата – 25 декември. А първото известие за рождественското дърво е от 1642 година в Страсбург, но широко разпространение е получило с началото на XIX век. То е символ на връзката между Празника Рождество и Природата. Запалените свещички изразяват пробуждането на духа в тъмнината на зимната природа, а самият празник, освен всичко друго, ни напомня, че имаме в себе си етерната елементарна природа, етерно тяло, с което сме свързани с елементарния природен свят. Джуджетата на “дядо Коледа” са точно духовете на земята – гноми, а самият “дядо” идва от римско време и е слънчев бог, а в православието е свързан и със свети Николай Чудотворец. Но днес май е само реклама (…) Ариман триумфира! Той иска точно на Рождество да триумфира, т.е. да не допусне раждането на Исус във всеки един от нас. Всяка година по време на лятното си издишане Земята се ариманизира и ще бъде истинско нещастие, ако раждането на Христовия Импулс стане в тази ариманизирана Земя. Затова през есента Михаил я очиства със своите сили от Дракона и след правилното раждане на Христовия Импулс през декември, този импулс започва да се излива навън в космоса и при това изливане взима със себе си Михаил, за да получи той от Космоса силите, изразходвани в борбата му с ариманическото-земно. Това свързване на Михаил с космическото е особено силно по Йоаново време.
Ние трябва винаги да помним какво се случи преди 2000 години и да станем съзнателни проводници на Христовия Импулс. Основата на всички празнични мисли – даже и за тия, които още ще възникват, е монументалното слово: “Това се прави за Мое възпоменание.” За да се продължи живото действие на Христовия Импулс, празниците трябва да се съхранят, а доколкото човек се променя, то и те трябва да ПРЕТЪРПЯТ МЕТАМОРФОЗА.
Древните мистерии са носили в определен смисъл аристократичен характер и всичко, по-късно възникнало като “аристократично”, е произлязло от тях, доколкото там е стоял отделният жрец на мистериите и е извършвал жертвоприношения за всички останали. Празнуването на Рождественската Мистерия има демократичен характер дотолкова, доколкото днешният човек вътрешно владее мислите си. И тя ще бъде видяна в правилна светлина, когато не един ще извършва жертва за останалите, но когато един преживява общност с другите, т.е. образува се равенство на хората по отношение на Съществото, Което като Слънчево слезе на Земята. Какво ни говори Мистерията на Младенеца? Че в своята същност всички бебета са пронизани от идеята за равенство между хората, защото идват от Духа. Но след потопяването на душевно-духовното във физическото тяло, постепенно ние изгубваме връзката с него и оттук идва цялото неравенство на Земята между хората. Но само чрез това потапяне можем да придобием определени способности. И при тази ситуация, Рождественското размишление, което ни казва, че сме слезли от Духа, е могъщ световен стълб, призоваващ ни не само да вникнем дълбоко в думите: “Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Небесно”, но и да се роди в нас новата идея за Христос: от празник за възпоменание, Рождество да стане съвременен празник, такъв, който в непосредственото настояще човек преживява като раждане.
Рождество ни е нужно по много причини, но тук ще се спрем поне на една от тях. Ако не беше се случила Мистерията на Голгота, то имаше опасност още в епохата на разсъдъчната душа човекът напълно да се откъсне от Духа. В епохата на съзнателната душа в човешкото съзнание щеше да настъпи ОКОНЧАТЕЛНО помрачение за света на Духа, ако тя не би могла дотам да укрепне, че с разбиране да се огледа назад за своя божествено-духовен произход. Днес много хора го могат и пронизвайки душата си с мощния образ на Голгота, приемат, че само мировият Логос е способен да ги върне обратно в Духа: “Никой не може да отиде при Отца Ми, без Мене”. Човешкият свят трябва да бъде познат така от хората, че те да открият в Христос самия ИЗНАЧАЛЕН И ВЕЧЕН ЛОГОС, Който действа в БОЖЕСТВЕНО-ДУХОВНАТА НИ СЪЩНОСТ, за да ни я разкрие и се свържем с нея. Да отправиш с Любов човешкото си сърце към това ВЕЛИКО КОСМИЧЕСКО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ – ето го истинското съдържание на празничното спомняне, което всяка година изгрява в човека, устремявайки поглед към Мировата Рождественска Нощ. НАЧАЛОТО на пътя ни към Христос започва от изпълненото с Любов РАЗБИРАНЕ на Рождество, защото укрепването на съзнателната ни душа е свързано с наличието на интелигентност в нея, която я прави хладна, студена и човек може да спре до разкриване на разсъдъчната си душа и умре в студа на съзнателната. Ако обаче допусне в този най-хладен елемент на душата си истинската, топла Любов, която най-възвишено струи от едновременно земния и духовен факт – раждането на Младенеца, тя ще я прониже с огън и оживи. Така са правили и в миналото, като Евангелието на Лука е излъчвало особено силно тази топлина, която днешният човек много по-трудно усеща, атакуван отвсякъде с “демокрация”. Но същността на съзнателната душа не е студена. Тя само изглежда такава в НАЧАЛОТО на своето разкриване, защото тогава другите виждат единствено сияещото й съдържание, но не и мировата топлина, от която всъщност произлиза. Колко стреснати бяха много хора в началото, когато започна изнасянето на тези лекции – както от съдържанието им, така и от начина на представяне. Особено от начина на представяне, защото богатството на една съзнателна душа може да бъде истински разпознато само от друга съзнателна душа. В противен случай разсъдъчната душа на някой се опитва да си обясни нещо по-високо по старите критерии, което е невъзможно. Коя е най-добрата рождественска мисъл, помагаща особено много в този случай? Коя мисъл след 33 години ще донесе най-добри плодове? Това е онази мисъл, която честно и открито търси новото разбиране за света, а не да оставаш с това, което вече се е случило. Днес човек може да изпълни своята задача само в този случай, когато до самия център на съществото си развива волята да бъде честен и искрен и не само да мисли за старите неща, но новото, извлечено от дълбините му, да направи СЪДЪРЖАНИЕ НА СВОЯ МИРОГЛЕД И ГО ПРЕВЪРНЕ В ДЕЙСТВИЕ. Да си припомни колко много нови неща бяха изречени през последните няколко години?! А колко ще са те, ако повече хора влязат честно и открито дълбоко в своята душа и Аз?! Празникът Рождество е прекрасна възможност за едно ново начало и вдъхновение за него можем да почерпим от вълнуващата и чиста Рождественска имагинация. Нека да навлезем по-навътре в нея!
Откъс от “Огънят” – лекция на Димитър Мангуров, 17.12.2006