От Рудолф Щайнер знаем, че това, което изживяваме днес като наше логическо мислене и индивидуална свобода, е било изживявано през предишните културни епохи едва след смъртта. А днес свръхсетивното постепенно се влива в нормалното, будно съзнание на човечеството във физическия свят и Христовата етерна поява от 20-ти век е от определена гледна точка самата същност на този процес. Двете събития в действителност са едно и също събитие, разглеждано от различни перспективи и то е симптом за растящата духовна зрялост на човешката душа. Рудолф Щайнер казва: “Ние трябва да се научим да разбираме, че в бъдеще няма да търсим най-важните събития на физически план, а извън него, също както ще трябва да търсим Христос при Неговото завръщане като етерна форма в духовния свят”. Това означава, че хората ще могат да Го видят и почувстват в Неговото свръхсетивно царство, наречено “Шамбала”, към което Той ни води. Процесът ще продължи през следващите 2500 години и “колкото по-ясно зрение придобиват човешките същества, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-могъщ. Способностите, които днес могат да се постигнат само чрез посвещение, в бъдеще ще станат всеобщо достояние на човечеството. ТОВА СЪСТОЯНИЕ НА ДУШАТА, ТОВА ИЗЖИВЯВАНЕ НА ДУШАТА, СЕ НАРИЧА В ЕЗОТЕРИКАТА “ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС”, ни открива Щайнер. То няма нищо общо с източното разбиране за Шамбала, каквото днес ни се предлага. Затова още през 1910 г. Щайнер ни предупреди, че ако човечеството не усвои достатъчно Духовната наука, за да открие Христос чрез новите душевни способности, да Го изживее и разбере и по този начин да Го превърне в градивен духовен и обществен фактор на Земята, то тогава ще бъде открит пътят за силите на злото, които са подготвени и очакват подобен пропуск. “ Пред този избор са изправени хората, застанали на кръстопътя. Те трябва да решат дали да се спуснат в бездна, която като Космическа Кама-Лока лежи ПО-ДЪЛБОКО от Кали-Юга или да работят за постигането на онова, което ще им позволи да влязат в царството, наречено Шамбала.” “Преди Второто Пришествие”, казва той, “всичко свързано със старото трябва да се сведе до нула. Човешките същества трябва да постигнат своята пълна свобода от нищото. Новото прозрение трябва да се роди именно от това нищо. Човешките същества трябва да намерят пълната си свобода, тръгвайки от НУЛАТА”. Какво означава тръгването от нулата? В даден момент всеки един от нас – обикновено поставен в сложна ситуация, трябва да достигне до онова безизходно душевно състояние, в което до самите дълбини на душата си ще разбере, че днешната цивилизация не може да му предложи абсолютно никакво външно средство за справяне с дадената ситуация. Тогава настъпва онзи пълен ОТКАЗ от тази цивилизация, т.е. ражда се “нулата”, от която започва пътя към Спасителя и Неговото Царство Шамбала, за да може чрез човека то да пусне корени в този свят. ЧОВЕКЪТ Е В ТОЗИ СВЯТ, НО НЕ Е ОТ НЕГО! “Отказът” Шайнер го формулира съвсем ясно с думите: “Това свеждане до нулата е всъщност дълбокото вътрешно разделение на душата, поради което става възможно новото изживяване на Христос. Това ще сложи край на най-голямата дисхармония, която някога се е пораждала в съществуването на Земята: дисхармонията между себеусещането на човека като земно същество и знанието му, че е свръхземно, космическо същество. Осъществяването на този стремеж ще подготви човека да разпознае Христовото Същество, Което ще му се разкрие от сивите духовни дълбини и ще му заговори духовно, както по време на Мистерията на Голгота му говореше физически. Христос няма да дойде в Духа, ако човешките същества не са подготвени за Него. А те могат да бъдат подготвени като усещат противоречието, което описах, разцеплението, което тегне ужасно силно върху тях и от което те чувстват: “Аз трябва да гледам на себе си като на земно същество. Обаче аз не съм земно същество”. И както ни предупреди Щайнер, “сега, по силата на един странен парадокс, човечеството е доведено до едно ново изживяване на Мистерията на Голгота в Петата епоха чрез силите на злото. Чрез изживяването на злото ще стане възможно за Христос да се появи отново, точно както Той се появи в Четвъртата следатлантска епоха чрез изживяване на смъртта”. През последната седмица от лекционната си дейност на 20.9.1924 г. направо предрече Апокалипсиса: “Звярът ще бъде освободен от своя плен в недрата на Земята. Преди етерния Христос да бъде правилно разпознат от човека, човечеството първо трябва да се изправи срещу Звяра, който идва от бездната през 1933 г.”
Днес, 2007 г., можем да констатираме, че човеците нe чуха гласа както на Щайнер, така и на Учителя Беинса Дуно, който слезе не от Шамбала, а чак от Ложата на Бодхисатвите, за да ни подготвя за етерната среща с Христос чрез мощен импулс КЪМ АЗЪТ НИ! И тогава “камшикът на Бога”, т.е. Звярът от бездната бе пуснат в действие. Какво последва на външен план е известно общо взето на всеки. Какво обаче стои зад кулисите на външната история е съвсем друг въпрос, за което ще стане дума по-късно, за да разберем днешното време и се опитаме пророчески да надникнем в бъдещето. А сега да си отговорим на въпроса: защо не бяхме готови за срещата с Етерния Христос и още по-важното – как днес да се подготвяме за нея ?
Откъс от “Представителя” – лекция на Димитър Мангуров, 01.04.2007