Водата – защо е жизненоважна за всеки?
Както е известно, нашата синя планета Земя е покрита с над 70% вода. Сигурно неслучайно и нашето човешко тяло преповтаря този основен модел на природата и също се състои от над 70% вода. На практика всички жизнени процеси в нашия организъм протичат във водна среда. Съвсем естествено е тогава ние да се нуждаем от постоянен и качествен нейн източник, който да задоволява тези физиологични потребности. По този въпрос дотук всички са единодушни. Но оттук нататък отговорите по отношение на това как точно и по колко е най-добре да се случва това, могат да бъдат различни.
По колко вода трябва да пие детето?
За наше голямо щастие физиологичните процеси в тялото, включително и на малкия човек, са генетично детерминирани и точно тези наследствени програми, с които се раждаме и развиваме, най-точно и по най-фин начин, във всеки един момент, определят по колко вода трябва да пием. Логично е, че за едно толкова важно и първостепенно нещо, от което пряко зависи животът ни, природата ще вложи прецизен и безкомпромисен механизъм на контрол. Аз лично не съм привърженик на практиката, че трябва да насилваме детето да пие вода, когато то не е жадно, единствено на база на недоказаната теоретична презумпция, че организмът бил вече отдавна обезводнен, преди да е подал сигнала за жажда. Това по-скоро е израз на загуба на вяра в себе си и в природата, част от която е и нашето тяло. Дехидратация всъщност е възможна само при патологични състояния, там където човекът дълго преди това и в дълбока степен се е вмесил и артефактно е променил основни физиологични параметри. Нека не забравяме и опасността от обратния феномен – хиперхидратация, т.е. изкуствено свръховодняване. Това състояние е наблюдавано при безогледен прием на големи количества вода, особено при изпотяване, например при маратонци и протича в някои случаи с развитие на мозъчен оток и дори смърт.
От каква възраст се дава вода? Докато бебето е на кърма, дава ли му се вода?
Съвременната препоръка на Световната здравна организация, както и на УНИЦЕФ, е за така нареченото изключително кърмене. Това означава, че през първите 6 месеца детето не се нуждае от никаква друга храна или течности и трябва да приема само и единствено майчина кърма. Това е традиционната форма на хранене на кърмачето и в България до 1946 година, след което се налага един изкуствен модел на почасово хранене и допълнително подаване на вода. Той е напълно отречен от съвременните специалисти като нефизиологичен и вреден за детето. Всъщност, няма нищо принципно ново – просто за пореден път преоткриваме съвършенството на естествените процеси в себе си и в телата на нашите деца.
Оттам нататък, след шестия месец, когато бебето се захранва, нуждата от подаване на вода е изключително в зависимост от тава, с какво точно го захранваме. Причината е не само, че различните храни съдържат различен процент вода. Различното съотношение на основните макро- и микронутриенти (хранителни вещества) – белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали и биоактивни вещества, изисква и различно количество водна среда.
Нужно ли е да се добавя захар във водата?
Не, не е необходимо да добавяме захар във водата нито на детето, нито на възрастния здрав човек. Напротив – изкуствено подсладената с каквато и да е захар вода, особено, ако това е мед или захароза (обикновена захар), я превръща в една своеобразна „гърмяща смес“, в една бомба със закъснител. Неорганично свързаната, „гола“ захар, т.е. изолираната от своя естествен тъканен контекст (извлечена от плодове, захарно цвекло, захарна тръстика, палмови цветове и др.) захар, и след това механично добавена във вода, представлява изкуствен химически разтвор с изключително висок гликемичен индекс и товар. Такава подсладена вода внезапно вдига кръвната захар и в резултат на това предизвиква камшичен удар върху панкреаса, който аварийно изстрелва голяма доза инсулин. Резултатът е рязко, лавинообразно падане на кръвната захар – хипогликемия, с всички негативни нейни ефекти върху органите, особено върху мозъка, който изпитва остро недохранване, тъй като живее изключително с глюкоза. Освен това захарта, при такъв неестествено предизвикан метаболизъм, се превръща в голямата си част в мазнини, които се натрупват в тялото и запушват кръвоносните съдове, предизвиквайки тяхната склероза. Това е най-прекият път към отключване на метаболитния синдром и диабета. Друг негативен ефект е рязкото отделяне на голямо количество стомашен сок, но тъй като няма плътна субстанция, която да го поеме и неутрализира, този кисел стомашен сок абразира и разяжда стомашната лигавица. Не на последно място, сладката вода е прекрасен хранителен субстрат за развитие на патогенни микроби, включително на предизвикващия стомашни язви и рак Хеликобактер пилори, но също така и на още по- опасните и свързани с ракообразуването гъбични инфекции.
Ако малкото отказва вода, трябва ли майката да се притеснява?
Не, не бива. Детският организъм е перфектна система с изключително фини контролни механизми и, ако детето отказва да пие насила вода, то със сигурност неговото тяло не се нуждае от това. Ако все пак се страхуваме от хипотетична дехидратация, можем да предложим най-добрата форма на естествено структурирана, жива вода – пресноизцедения зеленчуков или плодов сок. Благодарение на живите ензимни системи, минерали и витамини, неговият метаболизъм е коренно различен от изкуствения захарен разтвор.
Ако детето е болно (с висока температура, разстройство), знаем, че не бива да го насилваме да се храни, но приемът на вода е от особено значение. Защо?
Необходимостта от подаване на вода при остро заболяване е в пряка зависимост от начина на регулярното хранене на детето. Ако децата се хранят така, че в дневното меню да са застъпени, от една страна, богат спектър от сурови плодове, зеленчуци и други естествени храни, а от друга да отсъства приемът на технологично преработени продукти, тогава, най-напред боледуването при такива деца ще е рядкост и ще протича в съвсем лека форма. На второ място, при такива деца завишената потребност от течности ще е по-малка, тъй като изходното състояние ще е от позиция на много по-добър, зареден и балансиран клетъчен и извънклетъчен състав. Необходимостта от течности най-вече произхожда от наличието на неестествено концентриращи кръвната плазма и клетъчния субстрат изкуствени храни. Не на последно място трябва да си припомним малко биохимия и да кажем, че детският организъм, както и всеки друг, при остри заболявания сам синтезира метаболитна вода от разграждане главно на мазнини и по този начин предотвратява дехидратацията. Най-доброто, което можем да направим за превенция на евентуално обезводняване, е подаването на сурови, сочни плодове и зеленчуци, както също и пресноизцедени сокове и смутита от тях.
Полезно ли е прясното мляко? От каква възраст може да се предложи?
Генетично всеки бозайник е програмиран да приема мляко единствено от своя биологичен вид и то само в периода на кърмене. Всяко междувидово смешение за природата е перверзия и тя се стреми да я елиминира. Резултат от този естествен отбор и биологичен процес на отстраняване на грешки в системата са и множеството отключвани от млякото и млечните продукти заболявания. Връзката между най-тежките и масови автоимунни заболявания и млякото днес е категорична и доказана. Разбира се, както за всяко нещо и тук важи основната максима – отровата зависи от дозата. Прясното животинско мляко е най-нежелателно. Особено под една годишна възраст, когато чревната лигавица още не е достатъчно зряла, тогава цели, най-често казеинови молекули, могат да постъпят в кръвообъщението и да предизвикат имунна реакция с развитие на алергии, детски диабет и други тежки системни заболявания. Моята препоръка е да се ползват само ферментирали млечни продукти – кисело мляко и сирене след едногодишна възраст в ограничени количества – средно до 1 кофичка кисело мляко и 150 г. сирене седмично.
Като че ли всички деца обичат сокчета. Какво е нужно да знаем за тях? От каква възраст се въвеждат и в какво количество? С кои да се започне?
Категорично трябва да бъдат въвеждани след шестия месец. Но бих казал, че преди да свикнем децата на сокчета, е добре да въвеждаме плодовете и зеленчуците във вид на пюрета и смутита. Така в храната на детето участва цялостната тъкан с необходимите баластни вещества. Много важно е при приготвяне на пюрета и смутита да не разреждаме с вода, а с прясно изцеден зеленчуков сок – от морков, краставица, селъри (стъблена целина). От соковете, преимущество трябва да дадем на зеленчуковите, сред които на първо място от моркови. Не бива да забравяме потребността от много зеленолистни, които можем да добавяме към другите зеленчукови сокове. Количеството е свободно, като всяка нова храна при първите приеми е няколко чаени лъжички и постепенно увеличаваме. Плодовите сокове идват на втори план, поради малко по-високия гликемичен индекс. Това могат да бъдат пресноизцедени сокчета от ананас, мандарина, портокал.
Газираните напитки – защо са вредни?
Предпочитанието към изкуствени технологично преработени продукти може да бъде резултат само от неподходящо възпитание. Газираните напитки са само един частен случай. Вкусовите предпочитания се възпитават, така както всички други навици. Тъй като в началото инстинктът е запазен, няма нищо по-лесно от това да свикнете вашето дете към естествената му храна. Единственото нещо, което трябва да правите е да я консумирате и вие и да му предлагате това, с което се храните. Родителският модел е много по-силен и базово формиращ се, в сравнение с по-късните училищни навици. Един огромен въпрос е храненето в детските градини. Моят личен съвет е да избирате детска градина за вашето дете, където може да имате пратенции за лично избрано от вас меню.
Коварното при газираните напитки е в подвеждането на инстинкта. Тъй като глюкозата е основният енергиен източник на клетките на тялото, организмът лесно може да създаде зависимост към повишено съдържание на захар. Механизмът е идентичен с този на привикването към морфин например, където нашите ендорфинови рецептори свикват и вече търсят високата доза на наркотичното вещество. В много газирани напитки съвсем откровено се съдържат стимулиращи субстанции – кофеин и др. Вредата е в отключването най-вече на метаболитен синдром – най-масовият и сериозен здравен проблем на съвременността, включващ високо кръвно налягане, диабет втори тип, затлъстяване, нарушен мастен профил. От своя страна, увреждайки организма в неговите основи, той е предверие към всички други заболявания.
Чайовете. Кои са за предпочитане и могат ли да навредят?
Битува популярното, но дълбоко погрешно мнение, че ако нещо е билка, то е безвредно. Спекулира се и с понятието „натурално“. Така например зелената мухоморка е стопроцентово натурална, но е смъртоносна! В този смисъл растенията, които ползваме за чай при децата трябва да бъдат строго прецизирани. Бих казал обаче, че те не са най-важното нещо, от което се нуждае болното дете. Неслучайно и инстинктът на детето отхвърля повечето от предлаганите му билкови отвари. Най-мощната „билка“ е самият детски организъм. Защитните сили при заболяване автоматично се активират, като за целта „вътрешният лекар“ диктува на детето да спре храната, за да започне ефективен процес на елиминиране на отпадъчни вещества чрез изпотяване, отделяне на секрети, понякога диария или повръщане. Единственото, което трябва да направим е да подпомогнем този отделителен процес. Самото дете ще диктува лекарството си, като предпочете да приема в този период само в ограничено количество течности (сокове) и пресни плодове и зеленчуци. За чайове ползвайте трапезни билки, които са естествените антисептици, като джоджен, копър, мащерка, босилек, джинджифил, чимен, цейлонска канела, истинска ванилия, карамфил, куркума, лайка, желателно неподсладени или с 1-2 предварително накиснати, обелени и пасирани фурми.
Вашите препоръки – кога е най-добре детето да приема течности – докато се храни добре ли е да пие вода или сок или след хранене? Студените напитки каляват или разболяват?
Естественият инстинкт, както всъщност е и при животните, диктува ние да не пием вода по време на хранене. Желанието за обратното е сигурен сигнал за нарушен природен ред. Най-честата причина е употребата на изкуствено концентрирана преработена храна, особено тази с добавена сол. В този случай нашият организъм се старае компенсаторно да разреди храната до поносима за протичането на естествените хидролитични процеси на храносмилане концентрация. Когато обаче ние подаваме вода, ние разреждаме и ензимните системи, чрез които храната се разгражда. Резултатът е блокаж на ензимното храносмилане и протичането в следствие на това на процеси на ферментация във въглехидратите и гниене в белтъчините. В стомаха и червата се образуват токсични алкохоли и канцерогенни гнилостни деривати. Налице е интоксикация и едновременно с това недохранване – развитие на разнообразни дефицити. Вода, при желание е нормално да се приема половин час след хранене. Моят съвет е да използваме повече храни в естествено неконцентрирано състояние, приготвени у дома и категорично да избягваме индустриално произведените фабрикати и полуфабрикати. Вместо добавена сол можем да ползваме за готвене най-соления зеленчук – сорта стъблената целина (селъри) с добавен лимонов сок и подправки, от който стават прекрасни дресинги и в чийто сок можем да сваряваме зърнени и бобени варива. Ако все пак нашето дете проявява желание за пиене на течности по време на хранене, това е най-добре да бъдат пресноизцедените зеленчукови сокове и смутита. Те са живи ензимни храни, могат да играят ролята на своеобразни сурови салати, и не нарушават храносмилателните процеси, а ги подпомагат. Не е желателно да се дават по време на хранене или непосредствено след това сладки плодови сокове, тъй като захарите в тях ферментират.
Студените напитки могат да разболяват, само когато играят ролята на провокиращ, но не и същностно причинен фактор при деца, хранещи се изобилно с млечни, тестени и нишестени продукти. Последните образуват много отпадъчни слузни вещества, които са реалната причина и среда, в която се развиват патогенни микроби.
Д-р Гайдурков, georgigaydurkov.wordpress.com