fbpx

На Възнесение на Витоша

На Възнесение на Витоша

Още преди изгрев слънце сме вече при село Симеоново. Около нас свежата зеленина на нивите и ливадите. Селото красиво е сгушено всред цъфнали дървета. Елементите на щастието заобикалят човека от всички страни и ако той би имал усет за красотата на живота, би винаги пребивавал в царството на радостта.

От един час сме вече на “Ел-Шадай”. Нашата песен се възнася нагоре и като че ли всички скали, върхове, цветя и треви се вслушват в това, което им казваме чрез песента. В тия свещени, чисти места вникваш по-дълбоко във вътрешната идея на песента; тя говори по-мощно на душите и събужда в тях нови копнежи, стремежи и прозрения, които до тогаз не са подозирани в песента.

По естествен начин почва разговор за музиката, Учителят казва:

– Какво е една тъжна песен? Имали сте загуба и тъжите за нея. Какво можете да спечелите от песента за загубата? Нищо! Обаче като пеете за радостта, ще придобиете нещо. Аз говоря за тая музика, в която умът, сърцето и душата вземат участие. Противоположна на нея е механичната музика. Целият живот е създаден на музикална основа. Има музикални часове. Те трябва да се използуват за пение и свирене. Сегашната музика е подготовка за новата музика. Тя е предисловие. От нея ще се вземе материала. Като пратят в България някой гениален музикант, той ще даде нов път на музиката. В бъдеще ще има нови постижения в музиката. Ще има и нови музикални инструменти. Природата пази формите си и ги дава една след друга.

– Кое обуславя идването на новата епоха ?

– Вселената се преустройва. Нашата земя и цялата слънчева система се повдигат. Ние влизаме в една по-рядка среда. И почти половината от земята е още в 13-та сфера, а другата половина е из-вън нея. И като излезе цялата земя от 13-та сфера, тогава ще имаме друг живот. Под 13-та сфера се разбира по гъста среща в космичното пространство. Ако споделяш инволюционните възгледи на хората, т.е. старите идеи, ти си в 13-та сфера, а ако имаш нови възгледи, ти си излязъл из нея. Хората трябва да бъдат готови за великите истини. Много малки работи стават причина, за да се отклони човек от Божествения път. Ако вие не държите кибритената си кутия на хубаво място, тя овлажнява, и като драснеш, не хваща. Ако вашите идеи овлажнеят, ако вашите чувства изгубят топлината и мекотата си, ако вашата сила само троши, разрушава всичко, вие не можете да градите. В новата култура човек правилно ще дава и правилно ще приема. В природата даването е непреривен закон, който никога не престава. Както има втичане и изтичане от езерото, тъй и земята постоянно приема слънчева енергия и ни дава своите блага. Като дойде любовта, ще видите хубавите страни на всичко, което сте преживели.

– Кой е пътят към любовта?

– Най-първо трябва да се изучава обективно, какви са външните качества на Любовта – какви са умствените, духовните и физически качества на Любовта – и най-после, какво нещо е Любовта като Божествена проява. За да разберете Любовта, трябва да излезете от областта на всички противоречия на земята. Трябва да престанете да мислите за отрицателни работи; също така да престанете да мислите за положителните работи, които произтичат от отрицателните. Представете си, че един предмет е осветлен отвсякъде. Ето а как ще представя Божествената Любов. Ще си послужа с аналогия. Тя ще се представи като една пеперуда, ще си поиграе на ръката ви и ще хвръкне. Като красива птичка тя ще кацне на рамото ви и ще хвръкне. Ще прилича на красиво цвете и като отидете при него, то ще се скрие. Това, което те гали и не го галиш то е Божественото. Това е фигура, която донякъде обяснява нещата. Тази птичка ще хвръкне, ще откъсне една черешка, ще ти я донесе и пак ще отлети. Не позволява да я пипате.

Като видите един човек, интересувайте се, какво е писала Любовта в него и го прочетете, а не да обръщате внимание само на подвързията. Да обикнете един човек, това не става в един миг. Това е краен резултат от много неизвестни моменти.

Има хора, които като срещнете, оправят се работите ви. Те са хората на Любовта. При Любовта се вършат чудеса. Вие срещнете някой човек, който ви люби и вие сте болен; ще оздравеете.

Не съжалявайте, че обичате. Не мислете, че при Любовта сте изгубили нещо. При нея никога не се губи. Няма никой, който е любил и да е изгубил. Като се зърне Любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, и вие се чувствувате нещастен. Всеки, който е зърнал Любовта, е щастлив. Враговете са камъни, от които Любовта извайва най-хубавите статуи. Най-първо идват лесните стъпала на Любовта, докато дойдете да обичате този, който не ви обича. Това е изкуство. Да допуснем, че той е жаден и че е далеч на 10 километра от вас. Вие живеете при едно езеро. Изпратете му три-четири литъра вода и му кажете: “Утолете си жаждата с тая вода. Какво ви коства това? И после, след няколко деня, пак му пратете. Той си казва: “Колко е добър този човек!” А пък той не ви знае. Благодарение на Любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме. Значи щом при най-лошите условия, при които живеем, Любовта е създала от нас това, което сме сега, то какво остава за оная велика Любов, когато влезем в съприкосновение с нея.

Вие благодарете, че има мнозина, които ви обичат, без да ги знаете. Поне има Един, Който ви обича, и на Него дължите всичко. Той обикаля, вижда всичко и вие даже не подозирате това. Често са пратени напреднали същества, които ви ръководят. При големите противоречия такова напреднало същество ви дава съвети, упътва ви, урежда наоколо всичките работи и вие даже не знаете, кой е. Вие казвате: “Няма кой да ме обича.” А пък ако той не е, вие бихте загазили съвсем. Всеки един от вас има по една Божествена душа, която ви ръководи и обича. Понякога вие я виждате, но после тя се скрива. Някой път излиза отпред, но повечето пъти е зад гърба ви. Бог се проявява във всички хора – и чрез най-лошите, и чрез животните, и чрез растенията. Някой път едно цвете ти даде своето хубаво ухание. То е Божественото, което се проявява. Някой път минете, и някой хубав плод ви привлича и ви казва: Откъснете си. То е Божественото. Някой път сте закъсали, и ще дойде един човек и ще ви помогне. Това е Бог, Който се проявява чрез него!

 

Боян Боев, Списание „Житно зърно“ – 1940 г.