Това писание не е за възмущение, а за приложение.
Понякога човек може да се подведе и да забрави доброто възпитание. Може да се подведе по това, че е клиент и има повече права. Загубането на чувството за благодарност е разрушително за изграждането на правилна душевна настройка и благороден характер. Благодарността за благата, които имаме и почитта към другите хора са добродетели, които могат да се разработват и да носят добри плодове.
Помощта към другите е златна възможност за работа върху тези добри черти. Понякога човек може да чуе в автобуса: “Стани да седна” и това да бъде тихият глас на Доброто, което нашепва в човешкото сърце, че има някой по-нуждаещ се от мястото. В този ред на мисли една красива задача е човек да не стои седнал в автобус, в градския транспорт, ако няма свободни места и има поне един по-нуждаещ се от него да седне. А как да разберем кой е по-нуждаещ се? Ще ни каже най-добрият съветник – съвестта. Колкото по-добре се научим да чуваме този съветник, толкова по-точни ще бъдем.
Понякога съветникът ни може да ни нашепне да помогнем с багаж, да вдигнем боклуче или да поздравим. Приложението украсява характера, денят и светът.
Радост в приложението на всички!
Калоян Гичев, 9 юни 2017 г.
