Понятието живот извън матрицата е често използвано в различни случаи, може би е натоварено повече с усещане за свобода, отколкото със здрав разум. Тук отсъствието на здрав разум и честност са основа на заблуди. Най-често свободата се разбира като липса на задължения към обществото. А самите задължения се наричат “матрица”. Съвсем спокойно някой, който живее извън матрицата може да се ползва примерно от автомобил, но когато е за негови цели ползването се приема за действие “извън матрицата”, а че за поддръжката на пътища има някой, който е в матрицата, това се пропуска. Или пък удобството да бъде заредена колата на бензиностанция по всяко време – също се пропуска, че “матрицата” я поддържа. Или възможността за закупуване на нова гума, или залепването на спукана гума. Някак всички тези неща се пропускат. А тя “матрицата” – служи. Зад всички тези услуги стоят хора “в матрицата” и е някак не напълно честно, когато казваме “живот извън матрицата”. Реално преведено означава – когато трябва да взимам всичко е наред, но когато трябва да дам – ооо, тази лоша матрица, трябва да живеем извън нея! Ако е за взимане на пари от произведена продукция – всичко е наред, но ако за данъци – да живеем извън матрицата! А тази матрица е общественият договор. Пишейки сега това на компютър – много хора участват в този процес – някой е внесъл лаптопа, друг го сервизира, някой се грижи да има електричество, интернет, в училище са ме учили да чета и да пиша. Зад всичко това има толкова много труд, който и сега се полага. И е задължение човек да се отплаща за всичко добро, което е получил, да дава повече, отколкото е получил. Да кажем сега учителят, който го е учил е пенсионер – плащайки социални осигуровки, те отиват за пенсията на неговия учител от училище или пък за заплатата на учителя на неговото дете, или пък за образованието на някого, при когото в нужда вбъдеще той ще отиде, било то лекар, зъболекар, продавач, нотариус и т.н.
Държавността е чудесен дар и не следва да бъде отхвърлян лекомислено, а да бъде развиван и облагородяван (посока за това има в лекциите на Рудолф Щайнер за троичния социален организъм). Регионите в света, на които матрицата е спряла да работи са нежелани – това са места с войни, разбойничества и много престъпления. Обществата с повече обществена ангажираност са по-привлекателни, там има повече условия за развитие на добродетелите. Така че животът “извън матрицата” далеч не следва да бъде какъвто и да е добър пример. Именно животът в матрицата е необходим все повече. Необходим е съзнателен живот в матрицата, за да бъде изпълнена тя с живи морални сили, излъчвани от съзнателните, будни хора, участващи в общия живот.
Разбира се, промяната на сегашния обществен живот чука на врата и е необходима, но следва тя да не бъде подменена или тласната в неподходяща посока. Моралността и приложението на добродетелите, заедно с отговорността и съзнанието за работа в полза на другите са незаобиколим фактор, ако искаме да не вървим към социална катастрофа, а да вървим към светли бъднини.
Още по темата:
-
Учителя за отшелническия живот в нашето време
-
Отшелничество, братство, работа, индивидуалност – мисли от Щайнер
-
Новото социално устройство (Тема 11) – Димитър Мангуров
Калоян Гичев, 28 юни 2017 г.