Та сега вие ще бъдете като малките деца: ще се радвате на един орех, ще се радвате на един лешник, ще се радвате на едно бонбонче. Ще се радвате като децата, ако искате да бъдете ученици. Не се ли радвате, нищо няма да излезе от вас. Ще ти се даде по едно бонбонче на ден и ще кажеш: “Благодаря, че има бонбончета.” Ти си вървял цял ден, уморил си се, ще кажеш : “Благодаря, че има и едно бонбонче.” То все ще допринесе нещо, макар и микроскопическо.
Божествената Любов ще ви опита. Утре ще ви дадат по малко хлебец и най-после ще ти дадат и обяд. Трябва да благодарите, но ако не се случи и обяд, ще кажете: “Слава Богу, че другите хора ядат. Аз ще си почина и ще се порадвам, че другите ядат. Благодаря Ти, Господи, че ми се отдаде случай да погладувам малко! Аз благодаря, че сега мога да оценя хляба.”
Откъс от „Хубави чувства“, беседа държана от Учителя на 12 август 1924 г., незнайния връх на Ав и на Ва (Така го нарича Учителя. В духовно отношение той е по-висок от Мусала.)
АУМ