Нарекохме я „Леха на разбирателството“…
В началото ни трябваше прав ъгъл, понеже имахме въже, рулетка и пространство, оставаше само да последваме Питагор. Използвайки питаговоровата теорема, очертахме първата леха, перпендикулярно на пътеките.
Изпълнихме се с благодарност към Питагор и че това знание стига до нас. След това се сетихме и за Щайнер. Колко интересно – ползвахме се от добрините направена от един Дух в две инкарнации – пъвро като Питагор, а после като Щайнер (*според Учителя Беинса Дуно Питагор и Щайнер са един Дух в две различни прераждания)). Чудесна градация на дело и на идея 🙂 Безкрайна е Божията благодат.
Благодарим ти Господи, за Светлината по пътя. Молим ти се, озари ни с благият си Дух и изпълни сърцата ни с твоя мир.
Амин
Лехата направихме от дървени капаци. Това са отпадни продукти от дървообработката. На нас ни свършиха чудесна работа. Капаците, с другите дървени остатъци, които ползваме за колчета поръчахме от дъскорезница близо до Враждебна. За 80 лв. получихме 2 кубични метра капаци и три вързопа подпалки (колчета). За транспорт платихме 20 лв. Значи всичко 100 лв. Времето ще покаже за колко лехи ще ни стигнат получените материали.
Лехата на разбирателството е дълга 10,50 м и широка 1 м.
По-натам в дневника ще стане дума и за предимствата на повдигнатите лехи и защо ни привлича този метод.
Разсадът и той се подготвя, да се засели в градина „Вита“, да се радва на Божиите блага под открито небе, и в живо съдействие с Живата природа.